Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

„… Коринт“ — древногръцкият град Коринт се славел навремето като град на разпуснатите нрави. В случая навярно става дума за название на публичен дом.

Лакедемония — друго име на Спарта, древна държава в Пелопонес.

Солидар — име на монета, изглежда, измислено от Шекспир.

„Кой ми нарекъл… гозба?“ — намек за думите на Исус: „Който топна с Мене в блюдото, той ще Ме предаде.“ (Евангелие от Матея XXVI, 23.)

„… във Спарта и Византия…“ — един от характерните Шекспирови анахронизми: византийската държава се образува, разбира се, много векове по-късно.

„Гозбите са еднакви навсякъде.“ — на приемите по Шекспирово време понякога се поднасяли различни ястия в зависимост от ранга на гостите.

„… възглавката ще дръпне… на път да оздравее!“ — израз, свързан с някогашния обичай да се маха възглавницата на умиращия, за да се облекчи смъртта му.

Мизантропос (гр.) — човекомразец. Тук е употребено като лично име.

„… изпращай ги към парници и вани“ — с тези средства „лекували“ навремето венерическите болести.

„… чумата, която планетните влияния извикват…“ — смятало се в миналото, че епидемиите са предизвиквани от зловредното разположение на планетите.

„… зад решетка от коприна…“ — по модата на XVI век неомъжените жени носели извънредно волни деколтета.

„… че твое копеле е… ще ти тегли ножа…“ (мит.) — намек, по всяка вероятност за легендарния гръцки цар Едип, който не успял да избегне предсказанието на делфийския оракул и станал убиец на баща си и съпруг на майка си.

„… къдри от мъртви; от обесени…“ — по времето на Шекспир дамските перуки често се правели от коси на мъртви и понякога на обесени.

„… отровния слепок…“ — безвредният слепок е бил смятан в миналото за отровен.

„… Хиперионов пламък…“ (мит.) — Хиперион бил баща на Хелиос, древногръцкия бог на слънцето. Хиперионов пламък — слънце.

„… станеш ли еднорог… на собствения ти бяс…“ — изглежда според средновековното вярване митичното животно Еднорог се ловяло, като ловецът, скрит зад дърво, го разярявал дотам, че то забождало рога си в ствола му и оставало пленено и беззащитно.

„… станеш ли мечка, ще те убие конят…“ — неясен пасаж, макар че в Средновековието съществувало убеждение, че мечката и конят са в особена вражда.

„… пряспата благочестива в Дианиния скут…“ (мит.) — Диана е римска богиня на лова, покровителка на девствениците, често отъждествявана с луната.

„… ви поверявам на небето… разбойници.“ — т.е. да ги пази добре, докато бъде изпълнено смъртното им наказание.

Нептун (мит.) — римски бог на моретата, съответстващ на гръцкия Посейдон.

Оригиналното название на трагедията е „The Tragedy Of Macbeth“ — „Трагедия за Макбет“. Името на главния герой се произнася с ударение върху втората сричка.

„… Мър… Квак… моят…“ — става дума за диаболичните животни — третото неуточнено, — които придружават вещиците.

Келти — галско племе, обитавало в древността Западна Англия.

„… Западните острови…“ — става дума за Хебридските острови в Атлантическия океан, западно от Англия.

„… гърла топовни…“ — един от честите у Шекспир анахронизми: през XI век, през който се развива действието, още не са познавали барута.

Тан — високо шотландско благородническо звание.

Сайнел — така се наричал бащата на Макбет.

Княз Къмберландски — титла на престолонаследника в средновековна Шотландия.

Хеката (мит.) — гръцка богиня на мрака, повелителка на нощните духове.

Тарквиний — става дума за Секст Тарквиний, сина на легендарния римски цар Тарквиний Горди. Секст озлочестил Лукреция, съпруга на знатния римлянин Публий Колатин, която се самоубила, заклевайки мъжа си и Юний Брут да отмъстят за нея; те удържали клетвата си, като изгонили Тарквиний и установили Римската република (около 510 г. пр.н.е.)