Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

Галера — старинен кораб, движещ се с гребла и платна.

„Вакханален танц“ — Вакханалии се наричали буйните празненства в чест на древния бог на виното и на плодородието Вакх (Дионисий).

Лета (мит.) — река на забравата, която течала в царството на мъртвите: който пийнел от нея, преставал да помни за земята и земния живот.

Пакор — син на Ород I, владетел на партите, царувал от 56 до 36 година пр.н.е. и водил дълги войни с Рим.

Крас — Марк Лициний Крас (ок. 115–53 г. пр.н.е.) — член на първия триумвират заедно с Помпей Велики и Юлий Цезар. Убит от Ород I по време на преговори.

Феникс (мит.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта си.

„… незаконното потомство на двойната им похот.“ — от връзката на Антоний с Клеопатра се родили двама синове — Александър и Птолемей — и една дъщеря, която впоследствие била осиновена от Октавия.

Нос Акциум — нос при входа на Амбракийския залив в Гърция.

Брундизиум , Тарент , Торин — първите две са стари названия на днешните Бриндизи и Таранто — пристанища на Южна Италия; третото е старо име на град в Епир.

Тетида (мит.) — морска нимфа — нереида — майка на гръцкия херой Ахил.

Юнона (мит.) — римска богиня, съответстваща на гръцката Хера.

Весталка — така били наричани девствените жрици на Веста, римската богиня на домашното огнище.

„… Базанските полета… рогатото им стадо…“ — намек за „рогата“ на Антоний; образът е взет от Давидовите псалми: областта Базан в Мала Азия се славела със своя рогат добитък.

„… царски труд…“ — става дума за войната, единствения „труд“ на царете.

„… трите части на света!“ — тоест трите познати тогава континента: Европа, Африка и Азия.

„… тъй много хекторовци…“ (мит.) — Хектор е един от главните герои на Троянската война, син на цар Приам и Хекуба; главен защитник на Троя. Тук „хекторовци“ е употребено в смисъл на „смелчаци, велики бойци“.

„… във въздуха и в огъня…“ — земя, вода, въздух и огън са четирите стихии (елементи), от които се смятал изграден светът.

Авгури — жреци в древния Рим, които гадаели за волята на боговете по вътрешностите на жертвените животни и полета на птиците.

„… Кентавровата риза… тежкия кривак…“ (мит.) — кентавърът Нес измамил жената на Херкулес, Деянира, и тя изпратила по роба Лихас една риза, напоена с кръвта на кентавъра, на своя съпруг, която трябвало да го привлече към нея, но всъщност била отровна и причинила мъчителната смърт на хероя; огромният кривак е оръжието, с което Херкулес е представян в живописта и скулптурата.

„… Аякс, лишен от щита на Ахила!“ (мит.) — гръцкият херой от Троянската война Аякс изпаднал в ужасен пристъп на ярост, когато оръжието на загиналия Ахил било дадено не нему, а на Одисей.

Тесалийският глиган (мит.) — звяр, който върлувал в древногръцкото царство Калидония и бил убит от сина на неговия владетел Мелеагр.

Дидона и Еней — герои на поемата „Енеида“ от римския поет Виргилий. Дидона била картагенска царица, която се влюбила в избягалия от опожарената Троя Еней. Когато той я изоставил на път за Италия, Дидона се хвърлила в горяща клада и загинала. Тук двамата са споменати като прочута любовна двойка.

„… влиза…“ — повечето от ремарките на Шекспировите пиеси не са от самия автор, а са прибавени по-късно. Така на това място мнозина редактори прибавят забележката „горе“, за да уточнят, че сцените в гробницата на Клеопатра според тях се играели на така наречената „горна сцена“ в елисаветинския театър — нещо твърде невероятно поради нейните малки размери.

„… О, слънчево светило… сфера…“ — съгласно Птолемеевата система всички планети, към които било причислявано и Слънцето, се движели около Земята и били закрепени в прозрачни сфери.

Меркурий (мит.) — римски бог на търговците и крадците; съответстващ на гръцкия Хермес.