Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

„… пеликански дъщери…“ — съществувало поверие, че пеликанът изхранвал малките си със собственото си месо и кръв.

Дофин — название на френския престолонаследник, който за англичаните от Шекспирово време бил синоним на дявола.

Флибъртиджибет — име на дявол от елисаветинската демонология.

Свети Витолд — англосаксонски светец, известен като защитник от нечистите сили.

Смълкин — и по-долу — Модо , Маху — други имена на дяволи.

„… мъдрец Тивански…“ — Седмовратата Тива бил град в древна Гърция. По-долу Лир нарича бедния Том „атинянин“ — сравнява го, изглежда, с древногръцките стоици, които проповядвали пренебрежение към житейските несгоди.

„… Княз Роланд… британец…“ — чудата смесица от рицарска балада и английска народна приказка.

Фратерето — и по-долу — Хоп данс — други имена на дяволи.

„… Моя малка Бес… не смея…“ — Едгар пее началото на строфа от една английска балада, а Шутът я довършва със свой пародиен текст.

„… сива мачко!“ — според старото поверие дяволите често вземали образа на сива котка.

„… рогът ти е пресъхнал!“ — става дума за рога, с който бедламските луди си просели пиене; тук може би изразът намеква за това, че Едгар не може вече да издържа ролята си.

Обидикът — име на дявол.

Алебарда — средновековно оръжие — пика на края с острие подобно на брадва.

„… намираха ми бели власи… черните“ — т.е. хвалеха ме, че съм станал мъдър, преди да бях възмъжал.

Кентавърки (мит.) — кентаврите били легендарни същества, полухора-полуконе, които обитавали областта Тесалия в древна Гърция.

„О, малък свят… ще се разсипе!“ — според космогонията от Шекспирово време човекът микрокосмос съдържал в себе си цялата Вселена — макрокосмоса.

„… сляпо Купидонче…“ (мит.) — Купидон, римски бог на любовта, бил представян като момченце с лък и стрели, сляпо или с превръзка на очите.

„… вашият служител Кай“ — една от нередките прояви на недоглеждане у Шекспир: никъде другаде Кент не е назован с това име.

Оригиналното название на трагедията е „The Life Of Timon Of Athens“ — „Животът на Тимон Атински“.

„След като я поднеса на славния Тимон.“ — поетът възнамерява да публикува поемата си с парите, които ще получи от Тимон. В Шекспирово време поетите обикновено посвещавали творбите си на някой виден меценат, за което получавали парично възнаграждение.

Киник — киниците (неправилно латинизирано в „циници“) били древногръцка философска школа, последователи на която проповядвала презрение към удобствата и радостите на живота. В практиката си някои крайни представители на учението достигали до нарушаване на правилата за пристойност, поради което названието „циник“ добило днешния си смисъл.

Фортуна (мит.) — богиня на щастието у древните римляни, изобразявана обикновено стъпила върху въртящо се колело.

Талант — висока парична единица — тегло в злато — у древните гърци. Шекспир явно не е обръщал внимание на стойността, която й придава в различни сцени на трагедията, а на места, изглежда, отлага уточняването с изрази като „таланта“. (III д. 2 сц.)

„Ira furor brevis est“ (лат.) — „Гневът е кратка лудост.“ — Цитат от „Писма“ на римския поет Хораций.

„… да канят гостите си без ножове“ — по Шекспирово време поканените на обяд носели ножовете си със себе си. Вилици не се употребявали.

Купидон (мит.) — Купидон, римски бог на любовта, бил представян като момченце с лък и стрели, сляпо или с превръзка на очите.

Амазонки (мит.) — легендарно племе, съставено от войнствени жени; за поддържане на рода си те встъпвали в брак с мъже от съседните племена, които после изпращали обратно заедно с родилите се синове, като задържали при себе си дъщерите.

Феникс (мит.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта си.