Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

Пред портите.

СИЦИНИЙ

Да идем да ги срещнем

и да се включим в общия възторг!

Излизат.

Рим. Улица недалеч от градските врати.

Влизат и преминават през сцената Волумния, Виргилия и Свита, придружени от Сенатори, Патриции и Граждани.

ПЪРВИ СЕНАТОР

Посрещайте застъпничките римски!

Сберете се, славете боговете,

палете тържествуващи огньове,

цветя ръсете в техните нозе,

надвивайте вика, със който беше

прогонен Марций, та, дочул привета

към майка му, да се завърне в Рим!

Добре дошли, жени! Добре дошли!

ВСИЧКИ

Добре дошли, жени! Добре дошли!

Тръбен звук и барабанен бой. Излизат.

Площад в Кориоли 213 213 „Площад в Кориоли“ — някои коментатори ситуират тази сцена в Анциум. .

Влиза Авфидий със Свита.

АВФИДИЙ

Вървете във Съвета и кажете

на първенците, че съм тук. Това

връчете им и щом го прочетат,

да се сберат на главния площад,

където аз пред тях и пред народа

ще потвърдя написаното тук.

Тоз, който обвинява се в писмото,

е влязъл във града и се надява

със думи пред народа да очисти

вината си. Вървете!

Свитата излиза.

Влизат неколцина Съзаклятници.

ПЪРВИ СЪЗАКЛЯТНИК

Здравей, началниче! Е, как се чувстваш?

АВФИДИЙ

Като човек, убит от свойта милост,

отровен от пощадата си!

ВТОРИ СЪЗАКЛЯТНИК

Вожде,

ако държиш на замисъла, в който

ни включи за помощници, кажи,

и ний сме тук!

АВФИДИЙ

Не мога да ви кажа.

Ще видим накъде клони народът.

ТРЕТИ СЪЗАКЛЯТНИК

Народът ще се люшка, докогато

се борите; но който и да падне,

надвилият ще наследи гласа му.

АВФИДИЙ

Така е, и за удара си аз

ще имам убедителен предлог:

на неговата вярност аз заложих

честта си и нагоре възвисих го,

а той с ласкателска роса поля

приятелите ми и тъй подсили

растежа си, като за тази цел

пречупи своя нрав, преди познат

като суров и твърд.

ТРЕТИ СЪЗАКЛЯТНИК

Да, този нрав,

когато беше кандидат за консул,

му коства…

АВФИДИЙ

Тъкмо стигнал бях до туй!

Изгнан за свойта твърдост, той потърси

приют в дома ми и подложи гърло

за моя нож. Приех го, приравних го

със себе си, открих му път нагоре,

предложих му да си избира войни

измежду мойте най-добри и свежи

за плановете си, собственоръчно

помагах му във жътвата на слава,

която той във своя хлев прибра.

И радостен, че си вредя самичък,

превърнах се от равен нему в нещо

като слуга и той за мойта служба

ми плащаше като на прост наемник

със снизхождение.

ПЪРВИ СЪЗАКЛЯТНИК

Тъй беше, вожде.

Войската се учудваше, а после,

когато Рим бе негов и ний всички

се готвехме за плячка, не по-малка

от славата…

АВФИДИЙ

Във тази точка аз

най-силно ще насоча своя удар:

за две-три капки очна мокрота,

по-лесна у жените от лъжата,

кръвта, потта на целия ни поход

продаде той. И ще умре за туй.

И аз ще се възмогна пак… Но чуйте!

Барабанен бой, тръбен звук и викове на тълпа.

ПЪРВИ СЪЗАКЛЯТНИК

Ти влезе в родния си град като

обикновен вестител, неприветстван,

а той разцепва въздуха с тръбите

на своето пристигане!

ВТОРИ СЪЗАКЛЯТНИК

И тези

безпаметни глупци дерат гърла

за оня, който им изкла децата!

ТРЕТИ СЪЗАКЛЯТНИК

Затуй, използвайки добрия случай,

преди със думи той да ги е трогнал,

ти дай му да опита твоя меч

и ний ще те последваме! Когато

го проснем бездиханен, ти ще можеш,

разказвайки посвоему нещата,

и доводите му да погребеш

ведно с трупа.

АВФИДИЙ

Старейшините! Млък!

Влизат Старейшините на града.

СТАРЕЙШИНИТЕ

Добре завърнал се дома, Авфидий!

АВФИДИЙ

Не съм заслужил вашия привет.

Прочетохте ли, о, почтени старци,

писмото ми?

СТАРЕЙШИНИТЕ

Прочетохме го.

ПЪРВИ СТАРЕЙШИНА

С болка.

По-ранните си грешки той — аз мисля —

могъл би да изкупи, ала тази —

да свърши, гдето трябваше да почне;

да пропилее ползата от всички

военни набори; да ни остави

с разноски само, като сключи мир

с града почти превзет — такава грешка

не е простима.

АВФИДИЙ

Чуйте го! Той иде.