Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ти бе прогонен. Помисли си колко

сме по-злочести ний от всички други

жени на този свят, щом тез очи,

наместо да блестят, и тез сърца,

наместо да танцуват при вида ти,

очите плачат, а сърцата стенат

затуй, защото ти накара майка,

жена, дете да гледат своя син,

съпруг, баща без жалост да разкъсва

отечеството си! И твойта злоба

за нас, нещастните, е дваж по-страшна,

защото ти на нас отне дори

молитвите, които са утеха

за всеки друг: кажи ни, как да молим

небето за победата на Рим —

което е наш дълг — и в също време

за твоята — което е наш дълг?

Едно от двете: трябва да загубим

или отечеството си, или

теб, който си във него наша радост!

Очаква ни беда неотвратима,

дори и да изпълнят боговете,

което им поискаме, защото

ти или ще преминеш в белезници,

проведен из града като изменник,

или връз неговите съсипии

ще стъпиш триумфално увенчан,

загдето си пролял кръвта на свойте

жена и син. За себе си аз няма

да чакам свършека на таз война —

не те ли убедя да се покажеш

великодушен към двете страни —

наместо да помагаш на едната

да срине другата — повярвай, сине,

преди да тръгнеш срещу Рим, ще стъпчеш

утробата, която ти е дала

живот на тоя свят!

ВИРГИЛИЯ

И таз, която

дари ти този син, за да запази

чрез него името ти от забрава!

МАЛКИЯТ МАРЦИЙ

Мен няма да ме стъпче! Аз ще бягам

и после, щом порасна, ще се бия!

КОРИОЛАН

Не щеш ли да омекваш, стой далеч

от женски лик и от детинска реч!

Премного чух.

Става.

ВОЛУМНИЯ

Не ни оставяй тъй!

На волсците ти служиш и ако

за да спасим родината си, ние

те молехме за техния разгром,

ти с право би могъл да ни упрекнеш,

че тровим твойта чест. Но ний те молим

да станеш помирител между двата

враждуващи народа, та едните

да си рекат: „Показахме се щедри“,

а другите: „Показахме се мъдри“

и в хор щастлив да те благословят

за сключения мир. Ти знаеш, сине,

несигурен е краят на воините,

а пък едно за таз война се знае:

че ако ти превземеш Рим, в награда

ще имаш само туй, че твойто име

ще бъде вред сподиряно от клетви

и летописните за теб ще пишат:

„Той беше благороден, но накрая

окаля свойта чест и разруши

родината си, за да всява ужас

сред бъдещите люде.“ Говори!

Ти винаги стремил си се да стигнеш

върха на благородството, като

по примера на Юпитер издуеш

със грозен грохот бузите безкрайни

на въздуха, а след това изчерпиш

страхотния заряд на своя гръм

във цепене на дъбове. Приказвай!

Нима злопаметството е достойно

за благородния? Кажи му, дъще!

Той глух е за плача ти! Хайде, внуче!

Успей със детски глупости там, дето

о камък удря възрастният ум!

Едва ли има на света човек

по задължен към майка си, а ето,

държи ме като улична жена,

изложена във стеги! Ни веднъж

към майка си не си бил ласкав ти,

когато — бедна квачка, не желала

втор полог — само клоках покрай теб

и пращах те на бран, за да се върнеш

покрит със чест! Кажи ми, че ти искам

нечестно нещо и ме отритни,

но ако то е честно, ти без чест си

и боговете ни ще те накажат,

задето ми отказваш туй, което

дължиш ми като син!… Обръща гръб.

Коленичете! Нека го посрамим!

„Кориолан“ нали е — по върви му

да бъде горд, а не да се разтапя

пред женски хленчове. Коленичете!

За сетен път. И да се върнем в Рим,

за да умрем сред своите… О, виж го,

горкичкото! Не знае какво иска,

но вдигнало и то след нас ръчици,

подкрепя нашата молба при туй

със доводи по-силни от онези,

с които ти отблъсваш я… Но стига,

достатъчно стояхме! Тоз човек

е волск по кръв, волскиня му е майка

и за волскиня женен е в Кориоли;

а приликата с туй дете от Рим

е сигурно случайна. Сбогом! Млъквам,

додето Рим превърне се на клада,

след туй ще чуеш нещо!

Кориолан хваща ръката й и я държи безмълвен известно време.

КОРИОЛАН

Майко, майко,

какво направи? Виж небето горе

разтваря се и боговете гледат

туй зрелище, което с теб играем

против природата. О, майко, майко!

За Рим спечели ти победа трудна,

но своя син — о, вярвай ми, о, вярвай! —

със нея ти излагаш на опасност,

огромна, ако не и смъртоносна.

Но тъй да е! Авфидий, аз войната

не смогнах да довърша, но ще сключа

изгоден мир! Кажи, ти би ли бил

по-скъп на слух, по-сдържан на отстъпки