Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Тогава трябва да мразиш Рим като него. Какво си представяте вие там? Прогонихте единствения, който можеше да ви защити; сами, от невежа глупост, предадохте своя щит на противниците си и сега си мислите, че ще ви отърват от разплатата му хленчът на вашите баби, слепените длани на девиците ви и треперливите увещания на изкуфели дъртаци като теб? Вярвате ли, че ще угасите пожара, в който подир малко ще пращи градът ви, с такъв немощен дъх? Лъжете се! Затова връщай се в Рим и кажи на всички там да се готвят за изпълнението на присъдата. Защото тя е произнесена. Нашият началник се е заклел, че няма да има прошка за вас.

МЕНЕНИЙ

Слушай, ти, глупако! Ако този, който е над тебе, знаеше, че съм тук, щеше да ме посрещне с уважение.

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Началникът не те и познава!

МЕНЕНИЙ

Не твоят началник, а главнокомандващият ви!

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Главнокомандващият не дава спукана пара за теб. Тръгвай, казах ти, докато не съм ти пуснал последната капка кръв! Тръгвай, ти от дума не разбираш ли? Тръгвай, че…

МЕНЕНИЙ

Чакай де! Чакай!… Ей! Ей!…

Влизат Кориолан и Авфидий.

КОРИОЛАН

Какво става тук?

МЕНЕНИЙ

Ха сега, негоднико! Сега ще се оплача от теб! Ще видиш не съм ли уважаван! Ще разбереш, че не може всеки мухльо на пост да ми препречва пътя към моя син Кориолан! Отгатни сега по туй как ще ме приеме дали те чака само бесилката, или някой друг начин за умирачка, по-траен за зрителите и по-нетраещ се за теб. Зяпай пред това сега и припадай, пред което ще стане!

Към Кориолан.

Съветът на всемогъщите богове да се грижи в непрекъснато заседание за личното ти щастие и да те обича не по-малко от твоя стар отец Менений! О, синко, синко! Ти готвиш за нас пожар, но виж влагата на тези очи може да го угаси! Дълго ме молиха да дойда при теб и едва когато се убедих, че само аз мога да те разубедя, се оставих да бъда издухан от въздишките им през градските порти и ето — заклинам те да простиш на Рим и на своите разкайващи се сънародници. Да размекнат добрите богове гнева ти в техните сълзи и да плиснат остатъка му върху този дръвник, този пън, който ме препъна в пътя ми към теб!

КОРИОЛАН

Върви си!

МЕНЕНИЙ

Как? Защо?

КОРИОЛАН

Аз нямам вече

съпруга, майка, чедо. Таз ръка е

подвластна другиму. Гладът за мъст

е в мойта гръд, но правото за прошка —

в гръдта на волсците. Не се надявай!

Страхливата измяна ще отрови

предишните ни близости, преди

мекосърдечието да ми спомни

как силни бяха те. Затуй върви си!

За просбата ти моите уши

по-здрави са, отколкото са здрави

вратите ви за мойта мощ. Но аз

обичах те все пак и затова

вземи туй тук — за тебе го написах

и щях да ти го пратя.

Подава му писмо.

Не, Менений,

не ща да слушам!… С този старец бяхме

в Рим много близки. Виждаш сам, Авфидий…

АВФИДИЙ

Да, твърд си, виждам.

Той и Кориолан излизат.

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Та значи, уважаеми, вий сте бил Менений?

ВТОРИ ЧАСОВИ

Магическо име! Само каква сила има! А пътя си за дома помниш ли?

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Чу ли как само ни скастриха, задето не бяхме пропуснали твое величество?

ВТОРИ ЧАСОВИ

Та от какво, казваше, трябвало да припадна?

МЕНЕНИЙ

Пет пари не давам нито за тоя свят, нито за началника ви! А пък такива същества като вас дори не ги забелязвам — толкова са ми нищожни! Който е решил сам да мре, не го е страх, че друг щял да му помогне в тая работа. Да прави началникът ви каквото ще! А вие си останете каквито сте и само нищожеството ви да расте с годините! Казвам ви каквото ми бе казано: „Махайте се!“

Излиза.

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Достоен човек все пак.

ВТОРИ ЧАСОВИ

Достоен човек е нашият началник. Той е канара, дъб, дето буря го не мръдва!

Излизат.

В палатката на Кориолан.

Влизат Кориолан, Авфидий и други.

КОРИОЛАН

Обсадата на Рим започва утре.

От тебе, съначалнико Авфидий,

държавата на волсците очаква

да чуе дали честно съм ви служил

във този поход.

АВФИДИЙ

В наша полза беше

най-малката ти стъпка, ни за миг

на римските молби ти слух не даде,

отблъсна даже шепота на близки,

уверени в успеха си.

КОРИОЛАН

Тоз старец,

когото върнах тъй убит във Рим,