Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

ме любеше по-силно от баща,

боготвореше ме. За тях било е

последен изход туй, да ми го пратят.

Заради дружбата ни аз (макар че

държах се хладно с него) му предложих

отново тез условия, които

преди отхвърлиха, а и сега

не могат да приемат. Толкоз малко

отпуснах му, за да окажа чест

на него, който бе очаквал много.

На нови ходатайства и молби —

държавни или лични — вече няма

да давам слух…

Шум отвън.

Какъв е този шум?

Нима обетът ми, едва изречен,

е вече застрашен? Не, аз съм твърд!

Влизат Виргилия, Волултия, Валерия, Малкият Марций и Свита.

Жена ми първа, а след нея тази,

чиято ценна форма е отляла

таз моя плът, поела за ръчица

детенцето ми!… Не, махни се, обич!

Права природни и семейни връзки,

разкъсвайте се! Ти, неумолимост,

бъди едничката ми добродетел!

Не ме засягат тез поклони, тези

очи на гълъбица, пред които

и боговете биха нарушили

обета си!… Размеквам се! А аз съм

от глина като всички! Мойта майка

пред мен склонена, сякаш че Олимп

се кланя на къртичина! Синът ми

с молба в очичките, която кара

Природата да вика в мен: „Смили се!“

Не, нека волсците със своя плуг

обърнат Рим и разорят страната!

Аз няма като патенце да следвам

инстинкта си, аз твърд ще бъда, сякаш

човек е сам на себе си създател

и родства не признава!

ВИРГИЛИЯ

Мъжо мой,

нима не ме познаваш?

КОРИОЛАН

Тез очи

са други, не онези, със които

ви гледах в Рим.

ВИРГИЛИЯ

Не, ний сме променени

от мъката, довела ни при теб.

КОРИОЛАН

Като актьор, забравил свойта роля,

провалям се… О, най-добро във мен,

прости жестокостта ми, без да казваш:

„Прости на Рим!“… О, таз целувка — дълга

като живот в изгнание и сладка

като разплата! Устните ми, скъпа —

кълна ти се в ревнивата Юнона! —

я пазят непорочни оттогава

за този миг… О, богове, аз бъбря,

а най-почтената от всички майки

очаква моя поздрав! О, коляно,

печатай във земята знак на почит,

каквато друга майка не познава!

Коленичи.

ВОЛУМНИЯ

Вдигни се с благослов и нека аз

върху възглавката на този кремък

окажа ти необичайна почит,

като че ли съм бъркала до днеска

закона между майка и дете!

Коленичи.

КОРИОЛАН

Да коленичи майка ми пред мен?

Тогава песъчинките крайбрежни

да шибат безочливо светилата;

зефирите да мятат горди кедри

до слънцето; да няма невъзможно,

щом туй възможно е!

ВОЛУМНИЯ

Боецо мой,

спомогнах аз да израстеш такъв!

Познаваш ли коя е тази с нас?

КОРИОЛАН

Сестрата на Публикола 210 210 Публикола — Валерий Публикола (около 510 г. пр.н.е.) бил един от основателите на Римската република и първи неин консул. ? Как не!

Здравей, Валерия, луна на Рим,

по-девствена от ледните висулки,

красящи с непорочната си хубост

Дианиния храм 211 211 Дианиният храм (мит.) — Диана е римската богиня на лова, покровителка на девствениците; често отъждествявана с луната. !

ВОЛУМНИЯ

А туй е твойто

конспектче малко, но което може,

разгърнато от Времето, да стане

като баща си.

КОРИОЛАН

Богът на войната

със разрешение на Зевс да вдъхне

във мислите ти доблест, та да бъдеш

във битките като маяк в морето:

вълните да посрещаш и да носиш

спасение на който те съгледа!

ВОЛУМНИЯ

Коленичи!

КОРИОЛАН

О, страшният ми воин!

ВОЛУМНИЯ

И той ведно с Валерия, с жена ти

и с мен дошъл е да…

КОРИОЛАН

Мълчете, майко!

Ни дума повече! Или щом трябва

да молите за нещо, то помнете:

не искайте от мен неща, които

под клетва обещал съм да не върша —

войската си аз няма да разпусна

и няма с римските занаятчии

да преговарям повече! И, моля,

недейте ми доказва колко туй е

против природата! Не се мъчете

да изстудите жарката ми мъст

със хладни доводи!

ВОЛУМНИЯ

О, стига, стига!

Разбрахме, че не ще получим нищо,

понеже нямаме какво да просим

освен това, което ни отказа.

Но за да падне, като кажеш „не“,

срамът върху упорството ти — слушай!

КОРИОЛАН

Внимавай ти, Авфидий, и вий, волсци!

Без вас не ща от Рим да чуя нищо…

Молбата ви?

ВОЛУМНИЯ

И неми да стоим,

тез дрехи и видът ни ще ти кажат

какъв живот сме водили, откакто