Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

в купа от гнила слама; а било

безумство зарад две зърна тоз куп

да се оставел незапален само

да му смърдел в носа!

МЕНЕНИЙ

За две зърна.

Едно от тях съм аз. Зърната — туй сме

аз, майка му, жена му, син му, този

войник храбрец. А вие сте вонята.

И зарад вас да изгорим и ний?

СИЦИНИЙ

Не се гневи! Ако не си съгласен

да ни помогнеш в таз беда, поне

не ни упреквай! Но ако приемеш

да ходатайствуваш за своя град,

тоз твой език могъл би по-успешно

от спешно сбраната войска да спре

земляка ни.

МЕНЕНИЙ

Не ща да се намесвам.

СИЦИНИЙ

Бъди добър, иди!

МЕНЕНИЙ

Какво да правя?

БРУТ

Да видиш какво може да извърши

за Рим приятелството ти със Марций.

МЕНЕНИЙ

А представете си, че той ме върне

като Коминий, без да ме изслуша —

тогава, а? И аз да се завърна

обиден в чувствата си, огорчен

от грубостта му?

СИЦИНИЙ

Римският народ

ще ти плати с признателност за твоите

добри усилия.

МЕНЕНИЙ

Добре, ще ида.

Не вярвам да ме върне. И все пак

туй хапене на устни и туй „хъм“

не ми се нравят. Лош е бил мигът:

на гладно вените са още празни,

кръвта ни — хладна; крив ни е светът;

не ни се дава, нито обещава;

но щом добре натъпчем тези свои

кръвопроводни цеви и тръби

с храна и вино, ставаме по-щедри,

отколкото сме в свойте часове

на жреческо въздържане. Затуй

ще гледам да е сит, когато ида

с молбата си при него.

БРУТ

Ти пътя към сърцето му познаваш

и — знаем — няма да се заблудиш.

МЕНЕНИЙ

Ще го изпитам аз, пък там да става,

каквото ще! А пък какво ще стане,

ще знам след малко.

Излиза.

КОМИНИЙ

Ще го върне.

СИЦИНИЙ

Тъй ли?

КОМИНИЙ

Видях го — казвам ви — на златен трон

с очи пламтящи, сякаш с тях самите

ще пали Рим, заключил милостта си

в затвора на обидената чест;

щом свих коляно, процеди: „Стани!“

и ме отпрати със безмълвен жест,

за да ми каже писмено след туй

какво той можел и какво не можел

да стори спрямо нашата държава

в съгласие със клетвата, която

бил дал на волсците. Така че всяка

надежда е напразна, освен тази —

последна — в майка му и във жена му,

които — както чувам — били склонни

да просят милосърдие от него

към родния му град. Затуй да идем

и ги помолим да не губят време!

Излизат.

Пред стана на волсците край Рим.

На входа стоят двама Часови.

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Стой! Ти отде си?

ВТОРИ ЧАСОВИ

Спри и се върни!

МЕНЕНИЙ

Харесва ми, че пазите добре,

но аз съм висш сановник и дошъл съм

за среща с Кориолан.

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Отде?

МЕНЕНИЙ

От Рим.

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Назад тогава! Нашият началник

не ще да има нищо общо с него.

ВТОРИ ЧАСОВИ

Ти своя Рим в пожари ще го видиш,

преди да разговаряш с Кориолан.

МЕНЕНИЙ

Момчета, ако вашият началник

говорил е за Рим пред вас, безспорно

дочували сте името Менений.

Това съм аз.

ПЪРВИ ЧАСОВИ

И ти да си, назад!

Туй твое име не минава тука.

МЕНЕНИЙ

Послушай, драги! Аз съм много близък

със твоето началство. Бях за него

онази книга, във която всички

четяха несравнената му слава,

не без украса тук-таме; защото

аз своите приятели (а той

е пръв сред тях) съм хвалил, докъдето

търпеше правдата. Дори понявга —

като при кегли на неравно — съм я

надхвърлял малко и печат поставял

върху полуизмислици… Така че

ще трябва да ме пуснеш.

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Ще прощаваш, уважаеми, ама даже и да си казал в негова полза толкоз лъжи, колкото думи изрече сега в свой интерес, пак няма да минеш. Няма — даже и да си бил толкоз добродетелен в лъжите, колкото си сега с жените. Тъй че кръгом!

МЕНЕНИЙ

Слушай, човече: името ми е Менений и аз съм бил винаги пръв привърженик на твоя началник.

ВТОРИ ЧАСОВИ

Ти може — както сам казваш — да си бил негов лъжец, но аз като негов боец, ти казвам, че няма да минеш. Затова да видим гърба ти!

МЕНЕНИЙ

Можеш ли ми каза дали е обядвал? Знаеш, не искам да говоря с него, преди да се е нахранил.

ПЪРВИ ЧАСОВИ

Я кажи, ти римлянин ли си?

МЕНЕНИЙ

Да, както и твоят началник.