Уилям Шекспир - Том 4.Трагедии

Влиза — с барабанен бой и знамена — Кориолан, следван от Граждани.

КОРИОЛАН

Приветствам ви, отци на този град.

Аз връщам се все тъй ваш предан воин,

незаразен от обич към родина

и подчинен на висшата ви воля

като преди. Узнайте, че успешно

проведох похода и стигнах с бой

до портите на Рим. Това, което

бе взето като плячка, надвишава

със трета разходите по войната.

Мир сключихме със не по-малко слава

за волсците, отколкото позор

за римляните. Ето тук, подписан

от консули и знатни, подпечатан

с клеймото на Сената, аз ви връчвам

изготвения договор.

АВФИДИЙ

Отци,

преди да го четете, заявете

в лицето на изменника, че той

измамил е по най-безчестен начин

доверието ви!

КОРИОЛАН

Изменник? Аз?

АВФИДИЙ

Ти точно, Марций!

КОРИОЛАН

Марций?

АВФИДИЙ

Да! Кай Марций!

Или очакваш да те величая

във Кориоли с крадения прякор

„Кориолан“?

Старейшини на нашата държава,

на майка си и на жена си той

за няколко нещастни солни капки

предаде делото ни и отстъпи

града ви Рим — „ви“, казвам! — като скъса

обета си тъй лесно, сякаш беше

прогнил конец. Веднъж не съзова

военния съвет, а пред сълзите

на своята кърмителка проциври

победата тъй срамно, че накара

по-младите слуги да се червят,

а старите бойци да се споглеждат

в учудване.

КОРИОЛАН

О, чуваш ли го, Марсе?

АВФИДИЙ

Не споменавай бога на бойците,

хлапе ревливо!

КОРИОЛАН

Как?

АВФИДИЙ

Тъй, както чу!

КОРИОЛАН

Лъжецо, нямащ мяра, ти изду

това сърце премного за гръдта му!

„Хлапе“? Ах, раб! Простете, мъдри старци,

за пръв път не успявам да се спра!

Умът ви, уважаеми, аз зная,

ще зашлеви туй куче през устата,

а паметта му, на бразди все още

от моя бич, сама ще му натика

лъжите в гърлото!

ПЪРВИ СТАРЕЙШИНА

И ти, и ти,

мълчете и ме чуйте!

КОРИОЛАН

Накълцайте ме на парчета, волсци —

мъже, деца, започвайте! „Хлапе“!

Лъжливо псе, във ваште летописи —

ако не лъжат — пише, че в Кориоли

като орел, нападнал гълъбарник,

съм карал войните ви да пърпорят

наоколо ми! И го сторих сам!

„Хлапе“ на мен?

АВФИДИЙ

Нима, почтени старци,

ще изтърпите, този самохвалец

да ви припомня слепия успех,

за наш позор дарен му от фортуна?

СЪЗАКЛЯТНИЦИТЕ

Смърт, смърт за туй!

ГРАЖДАНИТЕ

Разкъсайте го на парчета!… Веднага и на място! Той уби сина ми!… Дъщеря ми!… Той уби племенника ми!… Убиец на баща ми!

ВТОРИ СТАРЕЙШИНА

Ръцете долу! Тихо! Тоз човек

е благороден. Гръмката му слава

обхванала е земното кълбо

и провинението му ще бъде

разгледано в съда. Мълчи, Авфидий!

Не подстрекавай към саморазправа!

КОРИОЛАН

Да можех срещу теб и всички твои

авфидиевци да размахам своя

законен меч!

АВФИДИЙ

Нахален негодяй!

СЪЗАКЛЯТНИЦИТЕ

Смърт! Смърт! Убийте го!

СТАРЕЙШИНИТЕ

Назад! Назад!

Съзаклятниците измъкват мечове и пробождат Кориолан, който пада мъртъв. Авфидий слага крак върху трупа му.

АВФИДИЙ

Изслушайте ме, господари мои!

ПЪРВИ СТАРЕЙШИНА

О, Тул!

ВТОРИ СТАРЕЙШИНА

Духът на храбростта ще лее сълзи

над делото, извършено от теб!

ТРЕТИ СТАРЕЙШИНА

Не го настъпвай!… Мечовете скрийте!

Спокойствие!

АВФИДИЙ

Старейшини почтени,

като узнаете — но не сега,

в тоз пристъп, предизвикан от тогова —

каква опасност криел е за вас

животът му, тоз край ще ви възрадва.

Викнете ме в съвета си и аз

ще ви докажа вярната си служба

или безропотно ще понеса

най-тежката ви казън!

ПЪРВИ СТАРЕЙШИНА

Изнесете

трупа навън и нека бъде той

оплакан от нас всички! Досега

не е изпращал глашатай към гроба

по-ценен прах.

ВТОРИ СТАРЕЙШИНА

Със свойта избухливост

донякъде той снема от Авфидий

вината за таз кръв. Да вземем злото

откъм доброто му!

АВФИДИЙ

Гневът ми стихна

и мъка ме раздира. Трима войни

измежду най-добрите — аз, четвърти —

да понесат трупа! Ти, скръбен марш

отмервай с барабана си! А вие

склонете копия! Макар лишил

от синове и от мъже не малко

жени на този град — които още