Уилям Шекспир - Том 7. Трагикомедии

Оригиналното заглавие на драмата е „Measure for Measure“ . Името на Фрът е „Froth“ — пяна, а на мадам Свръхврът — „Overdone“ — прекалила или презряла; палачът Кръвожад се нарича в оригинала „Abhorson“ — име, свързано с понятието „погнуса“ и „ужас“, но и звучащо като „син на уличница“.

„… Тройно стригано кадифе… от някоя френска ножица…“ — намек за косопада, свързан с френската болест, т.е. сифилиса.

„… прати и на парни бани…“ — по Шекспирово време сифилисът се е лекувал с парни бани.

„… И е съдът му пак съд праведен“ — перифраза на пасаж от посланието на апостол Павел до римляните (9:15-18).

„… Правдата или Кривдата…“ — Правдата и Кривдата са познати алегорични фигури от средновековните мистерии.

„… ще бъда суров Цезар за теб…“ — намек, свързан с борбите за владичество над Рим между Гай Юлий Цезар (100–44 г. пр.н.е.) и Гней Помпей (106–48 г. пр.н.е.).

„Benedicite“ (лат.) — Благослови, Господи!

“… раздвоеното езиче…" — израз, свързан с ненаучното убеждение, че отровните змии „жилят“ с езика си.

„… Пималионови статуи, току-що оживели…“ (мит.) — според древногръцката легенда кипърският цар Пигмалион — велик скулптор — се влюбил в изваяната от него женска фигура и измолил от Афродита да й вдъхне живот. Тук намекът е за хвалбите, с които сводникът Помпей рекламира своите проститутки.

По Шекспирово време сифилисът се е лекувал с парни бани.

„… казва «Прости ми» на своите клиенти“ — в Шекспирова Англия преди екзекуцията палачът искал винаги прошка от осъдения на смърт.

„… заради една сделка…“ — по Шекспирово време лихварите заобикаляли преследващия ги закон, като вместо да дават заем под лихва, продавали с дълъг срок за изплащане стока на цена, по-висока от пазарната.

„… гъгнат «Подай, господине!»… на който мине“ — позната картина от някогашния Лондон представлявали затворниците, протягащи през решетките на тъмницата ръка за милостиня към минувачите.

Cucullus non facit monachum (лат.) — качулката не прави монаха.