Уилям Шекспир - Том 7. Трагикомедии

ТЪМНИЧАРЯТ

Един спасен от мене трети смъртник,

когото трябваше да умъртвим

със Клавдио. Тъй много му прилича,

че сякаш е възкръсналият той.

Открива лицето на Клавдио.

КНЯЗЪТ (към Изабела)

Щом толкоз му прилича, покрай него

ще бъде опростен, а покрай вас

ще стане и мой брат!… Но по това,

като му дойде времето… Навярно

от всичко туй граф Анджело разбрал е,

че е спасен. Очите му блестят.

Бъди любящ съпруг на таз жена —

тя твойте сан и име заслужава.

Към всички снизходителност ни сгрява,

но има между нас един, комуто

не мога да простя.

Към Лучно.

Та според вас,

приятелю, аз, значи, съм глупак,

страхливец, сладострастник, луд, магаре?

С какво заслужил съм честта да бъда

тъй щедро превъзнасян?

ЛУЧИО

Вярвайте, господарю, аз ги изприказвах тези неща само защото такава е модата! Ако държите да ме обесите за това, можете, но бих предпочел да се задоволите с едно нашибване.

КНЯЗЪТ

Нашибан първо, а след туй обесен!…

Да бъде разгласено, тъмничарю,

че ако някоя жена била е

излъгана от този млад развратник

(понеже той нам лично се похвали,

че бил направил бременна една),

достатъчно е тя да се яви

и ний ще ги венчаем. След което

очакват го камшикът и въжето!

ЛУЧИО

Умолявам ви, ваша светлост, недейте ме жени за уличница. Ваша светлост преди малко каза, че съм ви направил княз, нима ще ми се отплатите, като ме направите рогач?

КНЯЗЪТ

Кълна се, ще я вземеш за жена!

А хулите прощавам ти ги, както

и всичките ти други грехове…

Водете го в затвора и да бъде

изпълнено, което заповядах!

ЛУЧИО

Бракът с фльорца, господарю, е наказание, по-лошо от стяга, камшик и бесилка едновременно!

КНЯЗЪТ

Ала добро за който хули княз!

Стражи извеждат Лучио.

Вий, Клавдио, честта възстановете

на свойта годеница! Мариана,

честита сватба! Анжело, люби я —

аз бил съм изповедник неин, зная

сърцето й! На вас дължа, Ескале

признателност за благия ви дух;

и друго ще последва. Тъмничарю,

благодаря ти за предаността —

ще те използвам нейде по-нагоре.

Прости му, Анджело, че ти донесе

не Клавдиовата глава, а тази

на Рагузин — грехът му не е грях.

А пък за вас, прекрасна Изабела,

ако не ми откажете, аз имам

един сърдечен договор, чрез който

едно ще станат вашето и мойто…

Но да вървим и всеки ще узнае

подплатата на всичко туй каква е!

Излизат.

Оригиналното заглавие на драмата е „The History of Troilus and Cressida“ — историята на Троил и Кресида.

Троя — древен град в Мала Азия, чиито обсада и разрушаване са възпети в Омировата „Илиада“.

Фригия — древно название на област в Мала Азия.

Тенедос — пристанище на Троя в древността.

„Дарданските полета…“ (мит.) — т.е. равнината на Троя, така наречена по името на Приамовия праотец, Зевсовия син Дардан.

„… аз, Прологът…“ — Пролог или Хор се наричал по Шекспирово време актьорът, който е произнасял увода, интермедиите или епилога на пиесите.

Аполон (мит.) — бог на слънцето и изкуствата в древногръцкия пантеон. Тук обръщението към него е като към покровител на поетите. Влюбен в нимфата Дафна, той я подгонил и тя, за да избяга от него, призовала на помощ боговете, които я превърнали в лаврово дърво.

„… старата царица…“ — става дума за Хекуба, съпругата на царя на Троя Приам.

Аргус (мит.) — стоок великан от гръцката легенда, който, докато спял с половината от очите си, с останалата половина бодърствал; синоним на бдителен страж.

Бриарей (мит.) — сторък гигант, който помагал на титаните в борбата им срещу Зевс.

Илион — така се наричал дворецът на Приам в Троя.

„макар и мургав…“ — действието на пиесата се развива в Гърция, но Шекспир прилага английските критерии за красота, според които светлият тен на лицето бил по-хубав от тъмния.

Юнона (мит.) — римска богиня на плодородието, покровителка на брака — съответстваща на Хера у гърците.

Грации (мит.) — у древните гърци трите Грации — Ефросина, Талия и Аглая — били дъщери на Зевс и олицетворение на женската прелест.