Уилям Шекспир - Том 7. Трагикомедии

По-хубав е животът след смъртта

от този наш пожизнен страх пред нея.

Недейте плака — брат ви е щастлив

на оня свят.

ИЗАБЕЛА

Благодаря ви, княже.

Влизат отново Анджело, Мариана, Брат Петър и Тъмничарят.

КНЯЗЪТ

На този нов съпруг зарад жена му

ще трябва да простите, че във свойто

въображение е опетнил

честта ви, с толкоз доблест отстоя на.

Но затова, че е осъдил брат ви,

а сам е осквернил девойка чиста

и стъпкал обещание, което

пред нея е поел, законът вика

с езика на самия подсъдим:

тъй както плаща взелият на вяра,

и той да заплати: за мяра с мяра!…

Понеже е вината ти тъй явна,

граф Анджело, че даже непризната,

не ти признава право на надежда,

осъждам те на същия дръвник,

пред който Клавдио преви глава!…

Водете го!

МАРИАНА

О, милостиви княже,

нима за присмех ме дарихте с мъж?

КНЯЗЪТ

Той сам ви е дарил със мъж за присмех

и аз заради името ви счетох

за правилно да ви венчая с него,

защото инак упрекът, че той

ви е познал безбрачно, би попречил

на бъдното ви щастие. При туй

имуществата му, макар че те

по право се изземват от хазната,

на вас, като на негова вдовица,

решихме да дадем, за да ви купят

друг, по-добър съпруг.

МАРИАНА

О, господарю,

не искам друг, не искам по-добър!

КНЯЗЪТ

Отсъдено. Недейте се надява!

МАРИАНА (коленичи)

Всеблаги княже!…

КНЯЗЪТ

Не хабете думи!…

Водете го на смърт!

Към Лучио.

Сега ваш ред е.

МАРИАНА

О, ваша светлост!… Сладка Изабела,

с една молба ми услужете днес

и цял живот слугиня ще ви бъда!

КНЯЗЪТ

Молба без капка разум: ако тя

рече да проси милост за тогова,

духът на брат й, гроба си разкъртил,

ще се яви и ще я отнесе

със себе си!

МАРИАНА

О, сладка Изабела,

коленичете само и безмълвно

ръце до мен прострете! Аз ще прося!

Били излети праведните хора

в калъп от грехове и по-добри

те ставали, когато отначало

били със недостатък. Може би

и моят мъж така ще се поправи!

Нима отказвате ми, Изабела?

КНЯЗЪТ

Решихме: смърт за смърт!

ИЗАБЕЛА (коленичи)

Мой щедри княже,

съдете, моля ви, тогава, сякаш

е брат ми жив! Аз вярвам, че той бил е

от честност ръководен в свойта служба,

преди да ме погледне; а щом тъй е,

то нека не умира! Брат ми беше

наказан справедливо за простъпка,

действително извършена от него…

а намерението у тогова

не се превърна в дело и добре е

погребано да бъде като дело,

което е издъхнало на път.

Не са подсъдни мислите ни, княже,

а намеренията ни са мисли,

и толкоз!

МАРИАНА

Само толкоз, господарю!

КНЯЗЪТ

Безсмислени молби! Станете, казах!…

Ха, спомних си. Кажи ми, тъмничарю,

защо все пак обезглавихте брат й

в тъй ранен час?

ТЪМНИЧАРЯТ

Така бе наредено.

КНЯЗЪТ

С официална заповед?

ТЪМНИЧАРЯТ

Не, княже.

С писмо от графа.

КНЯЗЪТ

Заради което

си уволнен. Ключовете предай!

ТЪМНИЧАРЯТ

Простете ми, високородни княже,

усещах, че не бива, но не бях

уверен в туй. По-късно се разкаях

и доказателство е, че отложих

смъртта на другия затворник, който

според писмото трябваше да бъде

предаден на смъртта.

КНЯЗЪТ

Кой друг затворник?

ТЪМНИЧАРЯТ

Един злодей, на име Бернардин.

КНЯЗЪТ

Със Клавдио да беше тъй постъпил!

Да дойде тук! Желая да го видя.

Тъмничарят излиза.

ЕСКАЛ

Скърбя, че вие, графе, който бяхте

за мене винаги и трезв, и учен,

тъй грубо сте се хлъзнали по склона

на страстите и слепите постъпки!

АНДЖЕЛО

Скърбя, че съм причина за скръбта ви,

и толкова горчиво се разкайвам,

че моля не за прошка, а за смърт!

Каквото съм заслужил, туй си прося.

Влиза отново Тъмничарят, водейки Бернардин и загърнатия в плащ Клавдио.

КНЯЗЪТ

Кой тук е Бернардин?

ТЪМНИЧАРЯТ

Ей този, княже.

КНЯЗЪТ

Ти, драги, казват, имал си душа

тъй груба, че нехаела за нищо

извън тоз свят — живял си според нея

и си осъден; ала твойте грешки

тук долу аз изтривам, за да можеш

да се подготвиш по-добре за горе.

Вий, отче, наставлявайте го! Вам

предавам го. А този с плаща кой е?