Уилям Шекспир - Том 7. Трагикомедии

ЕСКАЛ

Не стигаше ли, отче богохулни,

че сте подбудили със адска цел

тез две жени да клеветят добрия

мой съуправник, но и сам в лицето

безсрамно го наричате „злодей“?

И хвърляте покрай това към княза

открити упреци в несправедливост?…

На спиците! Когато го разтегнем,

ще си изкаже майчиното мляко!

„Несправедлив“!…

КНЯЗЪТ

По-кратко, моля! Князът

ще дръзне да разтегне тоз мой пръст

не повече от своя. Аз не съм

ни негов поданик, ни тук роден.

Дългът ми ме изпрати наблюдател

на таз Виена и видях аз в нея

покварата да ври и да прелива

извън ръба! Вий имате закони

за всякоя простъпка, но властта ви

е толкоз търпелива, че тез ваши

закони плашещи висят за глума

като зъби в бръснарница!

ЕСКАЛ

Какво?

Слова против държавата? В затвора!

АНДЖЕЛО (на Лучио)

Какво ще кажете против тогова?

За него ли говорехте преди?

ЛУЧИО

За него, ваша милост!… Ела насам, плешива кратуно! Познаваш ли ме?

КНЯЗЪТ

Познавам ви по гласа, господине. Срещнахме се в затвора, когато князът се беше оттеглил от властта.

ЛУЧИО

Тъй ли? А да си спомняш какво ми каза за него?

КНЯЗЪТ

Отлично, господине.

ЛУЧИО

Така ли? Е, вярно ли е, че той е женкар, глупак и страхливец, както тогава твърдеше за него?

КНЯЗЪТ

Преди да ми припишете такова твърдение, господине, ще трябва да си разменим ролите с вас. Защото вие казахте за него тези думи. И много други, и дори по-лоши.

ЛУЧИО

Ах ти, проклет мизернико! Не те ли хванах аз за носа заради приказките ти?

КНЯЗЪТ

Заклевам се, че обичам княза като самия себе си!

АНДЖЕЛО

Чувайте как негодникът иска сега да се измъкне след предателските си хули!

ЕСКАЛ

С такъв няма какво да разговаряме! В затвора! Къде е тъмничарят?… Откарайте го и го оковете добре във вериги — стига е бъбрил тук! Отведете и тези уличници! И съобщника им също!

КНЯЗЪТ (към Тъмничаря)

Стойте, приятелю! Не бързайте!

АНДЖЕЛО

Какво? Съпротивлява се? Господине, помогнете му!

ЛУЧИО

Хайде, драги, хайде! Хайде, ти казвам! Я го виж ти, стригания лъжец! Гледай го, разбойника му с разбойник! Не можеш без качулка, а? Покажи си вагабонтското лице, шарка да го изрине! Покажи го да ти видим кучата муцуна и да те обесим! Не щеш да я свалиш, а?

Смъква монашеската качулка на княза и разкрива лицето му.

КНЯЗЪТ

Един мошеник да направи княз!

За първи път се случва… Тъмничарю,

за тези трима аз съм поръчител.

Към Лучио.

Постойте, драги, вашият монах

би искал да ви каже три слова…

Задръжте го!

ЛУЧИО

Три слова, които могат да станат три греди!

КНЯЗЪТ (към Ескал)

Прощаваме ви думите. Седнете!

Той своето кресло ще ни отстъпи.

Към Анджело.

Бъди така добър… И ако имаш

останали дар-слово, ум и наглост,

използвай ги, преди да си ни чул!

АНДЖЕЛО

О, страшни повелителю, ще бъда

от своята виновност по-виновен,

ако опитам се да я потуля,

когато виждам как с небесна мощ

прозирали сте всичките ми стъпки!

Затуй не ме разпитвайте, могъщи,

за моя срам и заместете с туй

самопризнание съда над мен:

присъда бърза и палач веднага —

туй само прося като милост блага!

КНЯЗЪТ

Елате, Мариана!… Говори:

сгоден ли си за таз жена?

АНДЖЕЛО

Сгоден съм.

КНЯЗЪТ

Венчай се без отлагане за нея!

След обреда тук, отче, да се върнат

веднага! Тъмничарят да ги пази!

Анджело, Мариана, Брат Петър и Тъмничарят излизат.

ЕСКАЛ

Провалът му, мой княже, по ме смайва

от всичко друго тука!

КНЯЗЪТ

Изабела,

духовникът ви се превърна в княз,

но служил ви до днеска с благ съвет,

той в новата си дреха пак остава

служител ваш!

ИЗАБЕЛА

Велики господарю,

простете на васалката, която

използва и отруди своя княз

в незнанието си!

КНЯЗЪТ

О, Изабела,

простена сте, ала и вий към нас

бъдете мека! Знам, смъртта на брат ви

гнети ви и за вас е непонятно,

че аз, желаейки да му помогна,

потулен действах и не се разкрих

веднага във върховната си власт,

а го оставих да умре. Уви,

измами ме избързалата казън,

която аз надявах се да дойде

с по-бавен ход. Но нека спи във мир!