Уилям Шекспир - Том 7. Трагикомедии

пи сладост в своя парк онази нощ!

КНЯЗЪТ

Познаваш ли я?

ЛУЧИО

Във библейски смисъл.

КНЯЗЪТ

Мълчете вие!

ЛУЧИО

Мълча, ваша светлост.

АНДЖЕЛО

Да, трябва да призная, господарю,

че я познавам. Преди пет години

дори се заговори за женитба,

но договорът скъсан бе, отчасти

защото зестрата й се оказа

далеч под уговорката, но главно

защото тя урони свойто име

със лекомислие. А оттогава

не съм я нито виждал, нито чувал,

кълна се, ваша светлост!

МАРИАНА

Ваша светлост,

заклевам се, че както светлината

е от небето, а речта от дъх,

и разум има в правдата, а правда —

във честността, така и аз жена съм

на този мъж; че свързва ни със него

най-крепкият обет, в какъвто могат

словата да се свързват, и че той

в нощта на този вторник ме позна

в беседката на парка си, тъй както

познава се съпруга! Ако лъжа,

така да си остана на колене,

забита като статуя от мрамор

в краката ви!

АНДЖЕЛО

Дотука се усмихвах —

оттук ми разрешете, ваша светлост,

да съдя и наказвам! Тук се гаврят

със моето търпение! Аз чувствам,

че тези две глупачки сечива са

във нечия ръка, от тях по-силна —

о, дайте ми възможност, господарю,

да разплета тез козни!

КНЯЗЪТ

Действай, драги,

и както пожелаеш, накажи ги!…

О, глупави монахо!… А ти, лъжло,

във заговор със другата, нима

представяш си, че твойте клетви — даже

да смъкнат долу всичките светци

един след друг — ще могат да надвият

доверието ни в един, чиято

чест ний сме подпечатали? Ескале,

седни до моя родственик и двама

разкрийте този опит за измама!

Подучил ги е другият монах —

да се докара тук!

БРАТ ПЕТЪР

Добре ще бъде,

защото — прав сте, княже — той подтикна

девойките да дойдат с тъжби тука.

На тъмничаря е известно где е —

той би могъл да го докара.

КНЯЗЪТ

Бързай!

Тъмничарят излиза.

Ти, родственико наш, стоящ високо

над хулите, комуто се полага

да съди тези низки интриганти,

издай над тях каквато щеш присъда

по свое усмотрение!… За кратко

напускам ви. Не вдигайте съда,

преди да сте приключили с таз паплач!

ЕСКАЛ

Ще действаме сурово, господарю.

Князът излиза.

Господин Лучио, не казахте ли вие, че този брат Людовик бил мошеник?

ЛУЧИО

Cucullus non facit monachum 111 111 Cucullus non facit monachum (лат.) — качулката не прави монаха. — честен е той само в расото! Какви хули избълва за княза ни!

ЕСКАЛ

Ще ви помоля да почакате тук, за да потвърдите думите си пред него. Този монах ще се окаже голям негодник.

ЛУЧИО

Първи в цяла Виена, честна дума!

ЕСКАЛ

Викнете отново тази Изабела! Искам да поговоря с нея.

Един Слуга излиза.

Разрешете, графе, да я разпитам аз. Ще видите как ще я притисна.

ЛУЧИО

Не по-добре от него, ако слушаме нея!

ЕСКАЛ

Какво казахте?

ЛУЧИО

Казах, че ако я притиснете насаме, тя сигурно ще се предаде по-скоро; пред толкоз хора ще я е срам.

Влизат отново Князът — в расо, — следван от Тъмничаря и Изабела, водена от Стража.

ЕСКАЛ

Ще хвърля светлина върху всичките и тайни!

ЛУЧИО

И така може, макар че на тъмно жените по-лесно си ги показват.

ЕСКАЛ

Елате насам, тъжителко! Тази жена тук отхвърля всичко, което ни казахте.

ЛУЧИО

Уважаеми, този е негодникът, за когото ви говорих! Ето го с тъмничаря!

ЕСКАЛ

Тъкмо навреме! Вие мълчете, докато не ви запитам!

ЛУЧИО

Като гроб!

ЕСКАЛ

Елате насам, достопочтени, вие ли сте подсторили тези две жени да оклеветят граф Анджело? Те го твърдят.

КНЯЗЪТ

Лъжа е!

ЕСКАЛ

Какво? Знаете ли къде се намирате?

КНЯЗЪТ

Поклон пред сана ви!… И нека тачим

понякога и дявола зарад

пламтящия му трон… Къде е князът?

Пред него аз желая да говоря.

ЕСКАЛ

Във нас е той и ние ще ви чуем.

Внимавайте и говорете честно!

КНЯЗЪТ

Без страх, във всеки случай… О, беднячки,

дошли за агнето си при вълка,

несправедливо князът е предал

тъй ясната ви жалба във ръцете

на същия злодей, когото вий сте

дошли да обвинявате!

ЛУЧИО

Показа си рогата, негодникът! Аз какво ви говорих?