Уилям Шекспир - Том 7. Трагикомедии

АНДЖЕЛО

Тогава нека бъде разгласено

нареждането му. Аз утре заран

ще дойда да ви взема от дома ви,

а вий пък известете тез, които

по сан и длъжност трябва да са с нас!

ЕСКАЛ

Ще го направя. Сбогом!

АНДЖЕЛО

Лека нощ!

Ескал излиза.

Това, което сторих, ме разби!

Безчувствен съм и тъп към всичко друго!

О, Господи! Мома озлочестена!

И от кого? От висш сановник, който

преследвал е безжалостно разврата!

Ако не бе я свян да си признае,

че нейното моминство е отнето,

как би могла да ме изобличи!

Но разумът я кара да мълчи,

защото пост и име ме обличат

в доверие такова, че тоз, който

ме обвини, ще бъде сам съсипан…

Да, трябваше да го оставя жив,

но буйната му младост би могла

възмездие от мене да потърси

във бъдеще за туй, че е получил

живот без чест, откупен със цената

на сестрин срам… Защо не го оставих?…

Ах, щом сме грешни, себе си не знаем —

желаем нещо и не го желаем!

Излиза.

Извън града.

Влизат Князът — в княжеските си дрехи — и Брат Петър.

КНЯЗЪТ

Предайте тез писма на мойте хора

във подходящо време! Тъмничарят

е известен за плана ни. След туй

правете всичко, както ви заръчах,

стремейки се към главната ни цел,

ако дотрябва да се отклоните

във някои подробности! Идете

при Флавий и кажете му къде съм!

И същото кажете на Валенций,

Роланд и Крас! Но най-напред на Флавий!

БРАТ ПЕТЪР

Ще бъде свършено добре и бързо!

Излиза.

Влиза Варий.

КНЯЗЪТ

Благодаря ти, Варий. Първи идеш.

Да тръгваме — след теб и други скоро

ще дойдат да приветстват своя княз!

Излизат.

Пред градските врати.

Влизат Изабела и Мариана.

ИЗАБЕЛА

По тоз околен начин да говоря,

не ми се ще. Аз правдата обичам,

а можете да бъдете вий само

правдива обвинителка към него.

Ала отецът иска да е тъй —

по този начин щели сме да скрием

целта си по-добре.

МАРИАНА

Така да бъде!

ИЗАБЕЛА

Освен туй каза да не се учудвам,

ако наложело се да говори

като противник мой; туй — казва, — щяло

да бъде цяр горчив със блага цел.

МАРИАНА

Дано брат Петър…

Влиза Брат Петър.

ИЗАБЕЛА

Тихо! Ей го, иде!

БРАТ ПЕТЪР

Вървете с мен! Намерих едно място,

отдето ще ви бъде много лесно

да спрете княза. Тръгвайте веднага!

Тръбите свириха за втори път

и първенците на града са вече

пред портите. Минута не ще мине

и князът ще е тук. След мене! Бързо!

Излизат.

Пред градските врати.

Влизат — от различни страни — Князът, Варий, Благородници, Анджело, Ескал, Лучио, Тъмничарят, Стражи и Граждани.

КНЯЗЪТ

Здравей, достойни родственико наш!…

Привет и вам, наш стари верни друже!

АНДЖЕЛОи ЕСКАЛ

Добре завърнали се, ваша светлост!

КНЯЗЪТ

На двама ви благодарим сърдечно…

Отвред дочули ласкави неща

за твойто управление, не можем

да не преварим с публична похвала

наградите, които ще последват.

АНДЖЕЛО

Вий двойно задължавате ме, княже!

КНЯЗЪТ

О, твоята заслуга е тъй гръмка,

че грях ще е към нея да я крием

във тайника на своето сърце,

когато тя достойна е да бъде

във бронз изсечена, за да осмее

ръждата на забравата и счупи

зъба на времето. Ръка в ръка

да тръгнем тъй, та с външната любезност

на свойте поданици да покажем

сърцето си. Ескале, и вий също

елате ни от другата страна…

Добра опора имаме.

Влизат Брат Петър и Изабела.

БРАТ ПЕТЪР

Веднага! На колене! С пълен глас!

ИЗАБЕЛА

Светлейши княже, справедливи княже,

свалете погледа си над една

онеправдана… колко бих желала

да продължа с „девойка“!… За честта си,

към друго не поглеждайте, преди

да сте ме чули и да сте ми дали,

о, княже, справедливост, справедливост!

КНЯЗЪТ

Онеправдана? От кого? И как?

Накратко изложете своя случай!

Граф Анджело ще чуе вместо нас

оплакването ви и справедливост

ще ви даде.

ИЗАБЕЛА

О, светли господарю,

вий пращате ме да се причестявам

пред дявола! Изслушайте ме лично!

Това, което искам да ви кажа,