Уилям Шекспир - Том 7. Трагикомедии

Фортуна (мит.) — римска богиня на щастието, случая и успеха; изобразявана с рог на изобилието, изсипващ монети, или с превързани очи, стъпила върху въртящо се колело.

Борей (мит.) — гръцки бог на северния вятър.

Тетида (мит.) — морска нимфа — нереида, — майка на гръцкия херой Ахил.

Пегас (мит.) — крилат кон, родил се от туловището на убитата от Персей Медуза. Впоследствие — символ на поетичното вдъхновение.

Нептун (мит.) — римски бог на моретата, съответстващ на гръцкия Посейдон.

„център земен…“ — според Птоломеевата астрономична система Земята била център на цялата Вселена.

Тифон (мит.) — в гръцките легенди чудовище със змийски глави и страшен глас.

„… сходни са като Венера и Вулкан…“ (мит.) — богинята на любовта и красотата Венера била съпруга на куция и грозен бог на занаятите, ковача Вулкан.

Феб (мит.) — друго име на Аполон.

„… за мирмидонеца…“ — мирмидонците били гръцко племе, населяващо остров Егина. В Троянската война от него била съставена войската на Ахил. В случая се подразбира именно той.

Ирида (мит.) — гръцка богиня на дъгата.

Цербер (мит.) — триглаво куче, което пазело изхода на древния ад, чиято владетелка била Прозерпина, и пускало всекиго да влезе, но никого — да излезе.

Меркурий (мит.) — римски бог на търговците и крадците, съответстващ на Хермес у гърците; вестител на боговете.

Хезиона (мит.) — сестра на Приам, която, омъжена за саламинския цар Теламон, му родила син Аякс.

„… родената от теб главня, Хекубо…“ — Хекуба — царица на Троя, съпруга на Приам, преди да роди Парис, сънувала, че ражда пламтяща главня, от която изгаря Троя. Жреците искали детето да бъде умъртвено, за да бъде спасен градът, но родителите му се противопоставили, като само го изпратили да бъде отгледано от овчари, незнаещи за неговия произход.

Аристотел — един от честите анахронизми на Шекспир. Гръцкият философ Аристотел от Стагира (384–322 г. пр.н.е.) е живял много след времето на Троянската война.

„… неаполитанската болест…“ — става дума за сифилиса.

„… той е неприкосновен…“ — шутовете се ползвали с правото — невинаги спазвано, разбира се — да говорят безнаказано горчиви истини.

„… слонът няма стави за учтивости…“ — израз, свързан с вярването, че слонът не можел да сгъва краката си.

Хиперион (мит.) — едно от названията на слънцето у древните гърци.

Милон — полулегендарен древногръцки атлет, прочут с това, че пренесъл цял бик на разстояние 120 крачки, убил го с юмрук и го изял за един ден.

Купидон (мит.) — римски бог на любовта, изобразяван обикновено като момченце — често сляпо — въоръжено с лък и стрели.

„… Той се храни само с гълъби…“ (мит.) — гълъбите били, според гръцкото вярване, любимите птици на Венера.

„… като душа пред Стиксовия праг…“ (мит.) — Стикс била река в подземното царство, край чиито брегове според вярването на древните гърци душите на мъртвите блуждаели, докато телата им не били погребани.

„… да те държи будно, докато се опитомиш…“ — израз, свързан с практиката да се опитомяват ловните соколи, като се оставят дълго време без сън.

Плутос (мит.) — гръцки бог на богатствата.

Поликсена — дъщеря на Приам и Хекуба.

Анхис — дардански цар, от чиято връзка с Афродита се родил Еней. Боговете го наказали със слепота и след падането на Троя Еней го изнесъл на раменете си и отвел в своите странствания до остров Сицилия, където той умрял.

„… в ръката на Венера кълна се…“ — според легендата Диомед, сражавайки се с Еней, ранил в ръката майка му Афродита-Венера.

„… за спомен този мой ръкав…“ — в рицарския бит, който Шекспир пренася в гръцката древност, като залог за любов наред с кърпичките и панделките бивали използвани и откопчаващите се ръкави.