Уилям Шекспир - Том 7. Трагикомедии

„… в Плутоновото име…“ (мит.) — владетел на подземното царство на мъртвите според вярванията на древните гърци.

„… Аякс е негов полусродник…“ — сестрата на Приам, Хезиона, омъжена за саламинския цар Теламон, му родила син Аякс.

Персей (мит.) — герой на аргоските сказания. Син на Даная, дъщеря на аргоския цар Акризий, от Зевс, който се промъкнал при нея под формата на златен дъжд. Персей извършил ред подвизи: отсякъл главата на страшната Медуза, чийто поглед превръщал всичко живо в камък, освободил пленената от морско чудовище Андромеда и т.н.

„… Зевс, превъплътен в бик…“ (мит.) — Зевс, върховният бог на древногръцката религия, влюбен в Европа, дъщеря на финикийския цар Агенор, се преобразил в бик и когато девойката го възседнала на игра, я отнесъл през вълните на остров Крит.

„… в Диана и във звездната и свита…“ (мит.) — Диана била римската богиня на лова; покровителка на девствениците, често отъждествявана с хладната луна. „Одеждите на Диана“, „було на Диана“ са — по-нататък — образи, свързани с моминството.

Арахнея (мит.) — млада лидийка, умела тъкачка, която дръзнала да извика на състезание Атина и била превърната от нея в паяк. В Шекспировия текст името е „Ариахна“ поради смесването с друга героиня на гръцката митология — Ариадна.

„… пламналия по Венера Марс…“ (мит.) — древногръцкият бог на войната Марс имал според преданието любовна връзка с Афродита-Венера.

„… кентавра Сагитарий…“ — става дума за чудовището Сагитарий (Стрелец), подобно на кентавър — т.е. получовек-полукон — което било взело страната на троянците.

„… Хайде, бикът… хайде, куче крадливо…“ — по Шекспирово време борбите между животни (мечка и кучета; бик и кучета) били много популярно развлечение. Възклицанията, употребени тук, са свързани с тях.

Титан (мит.) — едно от имената на Хелиос, древногръцкия бог на слънцето и светлината.

„… гиганте подли…“ — става дума за Ахил.

„… гъска от Уинчестър“ — по Шекспирово време Уинчестърският архиепископ управлявал един район на Лондон — Саутуарк, който бил известен с публичните си домове.

Оригиналното заглавие на драмата е „All’s well that Ends well“ — добро е всичко, което завършва добре. Името на Парол (Paroles) означава „думи“, т.е. дърдорко.

„… сега мой настойник…“ — кралят във феодални времена бил смятан за настойник на всеки млад дворянин, останал без баща.

„… далеч от сияйната му сфера…“ — съгласно учението на питагорейците светът се състоял от няколко включени една в друга въртящи се кристални сфери, към които били закрепени „подвижните звезди“ и които сами били включени в обхващащата цялата Вселена сфера на „неподвижните звезди“. При движението си сферите издавали хармонична музика, достъпна само за избрани.

Феникс (мит.) — приказна птица, съществуваща „в единствен екземпляр“, която, щом бивала заплашена от смъртта, се самоизгаряла и възкръсвала от пепелта.

„… във Тосканската война…“ — Тоскана е област в Централна Италия, в която се намират градовете Флоренция и Сиена.

„… младият пуританин Месон и дъртият папист Рибон…“ — имена, в оригинала Charbon (фр. Chair Bonne) и Poysam (фр. Poisson), свързани по всяка вероятност с разликите в отношението към постите между пуритани и католици.

“… падна Троя… женски лик…" (мит.) — според легендата Троянската война избухнала заради жената на спартанския цар Менелай — Елена, която била открадната от Парис, син на Приам, цар на Троя. Шутът свързва античната Елена с едноименницата й от пиесата.

„… белия стихар на смирението върху черното расо на гнева си…“ — по Шекспирово време още траели споровете за одеждите на свещениците. Англиканската църква не отменила католическия бял стихар и някои ревностни свещеници с калвинистки убеждения носели под него женевското черно расо.

„… и шпагите за танците останат“ — по Шекспирово време било модно кавалерът да носи при танца къса шпага.

Канарски танц — жив танц, популярен по Шекспирово време.