Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Съществуват и двойки, които отлично се разбират и се обичат, но реагират полово абсолютно противоположно и коренно се различават, нямат и никога няма да имат взаимен резонанс и чувствуват това. Този извод не бива обаче да се прави, преди да е било сторено всичко, за да постигнат правилна взаимна нагласа.

Най-после има и такива случаи, когато една жена еднократно откликва сексуално с непознат досега жар на някой мъж, който нито предизвиква, нито заслужава по-висшата форма на човешката любов. Сключените с чисто сексуални мотиви бракове сполучват още по-рядко от сключените по платонични съображения. Недостатъчното разбирателство във всички други области на брака може за известно време да бъде уравновесено от чувственото опиянение. Демоничният прелъстител или рутинираният плейбой 17 17 playboy (англ.) — състоятелен млад мъж, който пропилява времето си в развлечения (б.ред.). e всичко друго, но не и добър съпруг, баща и спътник в живота. Точно когато й е нужен, когато трудностите на живота изискват той да е до нея, неговата натруфена мъжественост се изпарява. Никак не е случайност, че подобна полова подчиненост се среща почти без изключение при бегли, ограничени само със задоволяване на половия нагон извънбрачни връзки.

Среща се и обратното — жената намира у някой приятел истинска духовна близост, която липсва у собствения мъж, макар тя да е в пълна сексуална хармония с него.

Означава ли всичко това, че любовта е „съдба“ (все едно дали акцентът е върху сексуалната или еротичната й страна) или тя е съвършено единство, изцяло насочено към личността на другия? Съдба, която ни е отредена без наше участие, дарява ни с щастие, докато сме още свободни, оплита ни в нещастие, когато сме се вече обвързали, макар тази връзка и да не ни вълнува дълбоко, но не може да бъде разкъсана, без това да причини беда на мнозина?

Любовта е преди всичко емоционална връзка; много рядко може да се обясни логично защо обичаме тъкмо този човек, а не друг, който има също толкова предимства и недостатъци. Въпреки това любовта може да бъде направлявана в определени граници, включително и към определена личност.

Можем да се „запалим“ против волята си и даже да се влюбим в един срещнат някога и някъде човек. Дали от това ще се роди голямата любов, зависи почти винаги от волята и решението на двамата участници. Ако вече сме ангажирани в различни взаимозависимости, особено с децата в семейството, това обстоятелство трябва да се обсъди с този, който ни е направил толкова силно впечатление, че се чувствуваме привлечени от него. В такива конфликтни положения може да попадне всяка жена и всеки мъж. Те трябва да станат повод за размисъл върху собствения брак или още по-добре — за разговор със съпруга, за да бъдат потърсени пътища, които водят отново един към друг и дават по-богато съдържание на брака. Чувствата, които те някога са изпитвали един към друг, могат да бъдат съживени отново или могат да бъдат събудени други, нови чувства.

Човекът се променя и никъде другаде освен в брака — най-интимната човешка връзка — характерът не може по-добре и по-непосредствено да се развива в посока към хармоничен съвместен живот.

Отделяме на тези разсъждения толкова много място, тъй като се увеличава броят на жените, които след няколкогодишен брачен живот търсят развод само поради това, че любовта им към съпруга е угаснала и те вече не чувствуват влечение към него. С изключение на някои дреболии те нямат основание да се оплачат от него; не една жена се хвали, че другите жени биха били щастливи да имат такъв съпруг. Хората, които познават брачната двойка, не могат да разберат защо жената иска да напусне мъжа си. Противно на мъжа, който се стреми да запази брака, жената обяснява, че още от самото начало не е изпитвала голяма любов към него. Постепенно у нея се породило отвращение към всяка негова нежност, а коитусът, който най-често е отказвала, не само че не я е задоволявал, но направо бил изнасилване на чувствата й.

Често пъти тази жена среща друг партньор, който обективно не е необходимо да бъде по-добър (дори и в сексуалната област), но с когото тя се чувствува способна за опияняващи изживявания. Колкото и да се старае съпругът да се държи във всяко отношение така, както тя желае или както другият и се харесва, усилията му са напразни, остават без ефект, като че ли тя изобщо не притежава антена за приемане на ухажването му. Децата, съвместно обзаведеното жилище и всякакви други доводи малко я трогват и тя подчертава, че ще се раздели с мъжа си дори тогава, когато любовникът й не я иска повече. Тя гледа на борещия се за нея и всеопрощаващ мъж, който е готов да се примири дори с извънбрачните й връзки, като на другар, към когото изпитва само съжаление. Понякога в брачната консултация от такива случаи се остава с впечатление, че мъжът постига по-малко успех със своята примирена борба, отколкото с последователното запазване на своето достойнство. Опитът да се вкарат чувствата на жената в реалистични релси, вместо да се остави да бъде водена сляпо от тях, трябва да се направи в интерес на всички, макар той често да остава неуспешен.