Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Сломената и наплашена, млада, стройна, 23-годишна жена спонтанно споделя, че обича мъжа си и не желае да го загуби. Тя се целувала с удоволствие с него и когато я докосвал и галел, цялото й тяло излъчвало приятна топлина. Но той правел това рядко, а тя не се решавала да го поиска. Той бил припрян и винаги пристъпвал направо към сношението Само понякога я погалвал по срамните части и това досега било единственото, което получавала от сношението; но той нямал търпение за това и досега тя не изпитала удовлетворението. Поради това след всяко сношение той я упреквал за студенината й. Сега я заплашил с развод, ако в разстояние на 3 месеца това лечение не успее. Откакто чула това, тя вече не може съвсем нищо да изживее, въпреки че полага усилия. Очевидно е, че след такъв ултиматум, всякакъв порив ще бъде задушен. Трагичното в случая беше противоречието между студения, груб, равнодушен мъж и напълно преданата му в своята първа, всеотдайна любов жена. Бездетният още брак не можа да бъде запазен. Тя превъзмогна спомените, омъжи се повторно и този път беше по-щастлива.

Вниманието, търпението и деликатността не изключват страстното желание у мъжа, а би трябвало да го допълват. Както бруталната грубост, така и боязливата нерешителност на мъжа могат да охладят сексуалния порив на жената; решаващо значение има чувството за мярка и за подходящото време, с които мъжът избира да настъпи или търпеливо да почака, да изисква или да моли, смело да взема или да чака да му подарят. Дори най-малкото изместване на ударението може да задуши разгарящия се огън.

Някои жени съобщават, дълбоко разочаровани, че се чувствуват като употребени и захвърлени, защото мъжът е превърнал сношението в навик, в средство за бързо удовлетворяване без ласка и нежност — нито в началото, нито в края. Защото за жената нежната ласка в края е важна съставна част на половия акт. Ако мъжът обръща гръб веднага след еякулацията, може да се предполага, че той също така хладно ще се отдръпне и ще осуети настъпването на оргазъма й. Балзак писа с присъщия му приповдигнат маниер: „Съпругът никога не трябва да заспива пръв и да се събужда последен.“ По-поетично и по-убедително се обръща към мъжете Леонард Франк: „Който още не е бдял над съня на любимата, той не знае колко прекрасен може да бъде животът.“

Сравнително грубо, но точно излага една 37-годишна жена безчувственото държание на своя мъж непосредствено след акта:

„Той е нетърпелив и бързо стига дотам; с течение на годините привикнах. Но винаги най-дълбоко ме засяга държанието му след това. Щом получи, каквото му трябва, преставам да го интересувам. Той веднага се отдръпва, обръща се настрана и незабавно заспива, доволен и сит като накърмено бебе. Дори една целувка не заслужавам. Всеки път това за мен е по-лошо от плесница и се питам дали желае мен или собственото си удоволствие. Тогава заравям глава във възглавницата и плача. Ако ме усети, той е смаян и се чуди защо плача.“

Не само по тази причина не трябва да се пропуска в консултацията да бъде повикан (с предварително съгласие на жената) съпругът, приятелят или годеникът. Какво и как мъжът говори за жена си, често пъти разкрива ядрото на проблема. За съжаление понякога се разбира, че по сексуална нагласа, по темперамент, възгледи, интереси, мироглед и схващания за живота двамата са твърде различни и че пукнатината в брака им е станала толкова голяма, та е невъзможно да бъде възстановена хармонията в отношенията им.

Прогнозата за причинената от партньора аноргазмия зависи много от любовта и търпението, от проникновението и умението на мъжа.

Той трябва да чувствува, да усеща, да долавя желанията на любимата жена. Напрегнатостта на мускулите й, краткото задържане на дишането, един полъх, прошепнатата дума, тихата въздишка, тембърът на гласа и, обръщането на главата, застиването в едно положение, жарта на бузите й, нейното притискане, отдръпване, натискът на ръцете й, беглата руменина на кожата й, играта на устните и езика при целувката, блясъкът на очите й, ускореният й пулс — всичко това означава нещо и сочи пътя към нейните желания, които чувствителният мъж може да отгатне.

При това мъжът трябва винаги да се съобразява с особеностите на жена си и изобщо с женската психика. Преди всичко той трябва да знае, че тя се стреми към половия акт, за да изрази любовния си порив в отдаване, а не само да отреагира своето или неговото сексуално напрежение.

Сексуалните стремежи на жената са преплетени по-силно от тези на мъжа с всички други отношения с партньора и се стимулират или задържат от тях. Неуважението към личността й и караниците през деня бързо пресушават всяко желание у нея.