Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Не само идеалното легло, но и цялостната обстановка в спалнята (уют, приятна топлина, мека светлина) допринасят за достигане на любовното единение. Съществуват жени, които са способни да се отдадат без задръжки само на тъмно — понякога от пресилено чувство на срам, докато мъжът би искал да докосва, но и да вижда любимата. По тези и други психологически причини жената не може да изживее оргазъм при бегли срещи и неподходяща обстановка или при опасност да бъде видяна. Пейките в парка, служебните помещения, беседките или чуждото жилище, макар и обкръжени с трепетната романтика на забраненото, не предразполагат жената към отдаване. В такива случаи тя рядко намира удовлетворение, макар страстната любов да я кара да поеме някои неприятности и рискове.

Това се отнася и за коитуса в колата. На много млади хора, които живеят още при родителите си, и на женени, които поддържат извънбрачни връзки, седалките на леката кола, с която бързо се стига до някой уединен горски път, им се струват желан заместител на липсващото любовно легло. Най-често мъжете организират такива импровизации, които се ограничават (не само поради облеклото или притесненото положение) с петинг или с един припрян акт. Непрекъснатата заплаха да бъдат изненадани не позволява на жената да бъде задоволена, макар понякога тя да стига до оргазъм. Постоянно оптимални въшни условия не съществуват за всяка двойка и по всяко време. Понякога предизвиканият от любовно настроение акт не в привичната съпружеска спалня, а на някоя горска поляна или в купа сено, може да събуди спомени за първия таен любовен час и да извърши чудеса. Не една брачна двойка е преживяла по време на отпуска една любовна пролет, която е продължила и след завръщането, вследствие атмосферата на новата обстановка, хотелската стая, липсата на ежедневните задължения. Анкетите показват, че по време на пътувания хората се любят по-често, отколкото у дома.

Половото сношение трябва да бъде по човешки достойна среща на влюбени. Самоуважението им поставя определени условия, при които те биха искали да го извършват. Партньорите трябва да си кажат кое им харесва и кое — не, за да могат външните изяви на нежността им да отговарят на потребностите им.

От хилядолетия насам поети пишат за любовното щастие, песни се пеят за копнежа по обичания човек, дълбоки чувства вълнуват душите на влюбените. Любовта се явява в толкова разнообразни форми, че е трудно те да бъдат дефинирани за целите на нашата тема, без да отдалечим понятието от неизчерпаемото изобилие на емоции, които любовта предизвиква. Индивидуалната полова любов е „специфична, емоционална, морална и естетична връзка между мъжа и жената. Тя се основава на подбуденото от половия нагон социално и културноисторически сублимирано сексуалноеротично напрежение между половете. Тази форма за изява на любовта е силна, изискваща задоволяване на потребност за взаимно допълване в телесното, за духовното общуване и за смислен съвместен живот в обществото“ (Битигхьофер).

Обикновено сексуалните потребности на жената се пораждат от еротичните чувства към определен мъж. По тази причина нейното емоционално отношение към партньора е важно за разбирането на аноргазмията.

Дори при взаимна любов сексуалният проблем не може да се реши от само себе си. Но любовта е най-важната предпоставка за преодоляване на сексуалните смущения, особено на аноргазмията у жената, и за намиране на телесната хармония. За оргазъма на жената е по-важно тя да обича мъжа, отколкото той да я обича. Не една жена получава оргазъм с любимия мъж (дори ако той не изпитва чувства към нея) и остава незадоволена с друг, когото не обича, макар той искрено да е влюбен в нея. Трябва обаче да се пазим от неправилно тълкуване и обобщаване на този факт. Мисълта на Стендал: „Студена жена е жената, несрещнала още оногова, когото трябва да обича“ важи за някои, но в никакъв случай — за всички жени, които „нищо не усещат“. Аноргазмията (и фригидността) може да се съпътствува от неподправена любов към партньора, както и обратното — оргазъм може да се достигне и без любов. Освен това всяка жена (и всеки мъж) реагира различно. Ако тя не се покаже много пламенна, това далеч не означава, че й липсват любов, копнеж и желание.

Аноргазмията у жената може да бъде предизвикана от вътрешно отхвърляне на партньора, което не се отнася винаги за цялата му личност, но може да се ограничава за отделни негови черти; това е напълно нормално явление. Много жени с развито либидо реагират полово и спрямо по-малко обичан мъж, но за истинско ощастливяване е необходима взаимност на чувствата. Поради това жената обикновено желае за полов партньор само този мъж, с когото е свързана с любов. Под „любов“ не бива да се разбира само симпатия или приятелско отношение. Тук вече е необходима страст, която придава динамика на връзката. Някои жени без оргазъм отговарят на въпроса, дали обичат мъжа си така; „Е, да, обичам го, той ми е много симпатичен и е наистина добър и мил човек, не намирам никакъв недостатък у него.“ Най-често се оказва, че тази „любов“ в същност е само симпатия, която се е създала по време на съвместния живот или на продължителното познанство. Тя обаче никога не е произлязла или прераснала във вълнуващото чувство на влюбеност и никога не я е карала да чезне часове и нощи от копнеж. Нерядко такива жени споменават друг мъж, който ги е привличал по-силно.