Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Това, което беше казано за фригидността, може да разочарова онези жени, за които половият акт често или винаги завършва без удовлетворение и отпускане. За песимизъм обаче няма никакво основание. Не е излишно да бъде подчертано още веднъж: за фригидност може да се говори само когато жената никога не усеща сексуален порив или желание — даже и при благоприятни условия за реализирането им. Половата студенина е малко или повече дълбоко вкоренена в личността като цяло. На такива жени липсва влечението към другия пол и затова те не изпадат във възбуда.

Съвсем иначе стоят нещата при онези жени, които имат полови желания, но при полов акт не стигат или стигат рядко до връхната точка и не изпитват удовлетворение. Те не страдат от фригидност, а в същност — от аноргазмия, което значи „липса на оргазъм“. Това е най-разпространеното сред жените полово смущение. Нефригидната, но страдаща от аноргазмия жена възприема с удоволствие сексуално мотивираните ласки и коитуса и се възбужда, но не й се удава да достигне до разтоварващото задоволяване.

Когато една жена е способна за сексуален порив, макар и рядко или с определен партньор, или ако получава оргазъм при други обстоятелства (напр. на сън или при мастурбация), или ако не е получавала оргазъм, но понякога е имала полово влечение (макар в мислени или реални контакти с определен мъж, под влиянието на еротична литература или на любовни сцени) — това е доказателство, че тя не е фригидна. Тя има най-голям шанс да преодолее смущенията си само с помощта на мъжа си или с подходящ съвет. Споделеното от нея като обстоятелства и условия, при които са се появили оргазъм или по-силна възбуда, показва пътищата за лечение.

За съжаление и досега в специалната литература и сред лекарите разликата между фригидност и аноргазмия се прави рядко и жените без оргазъм несправедливо са наричани фригидни. Разбира се, взаимна връзка съществува. Колкото по-слабо е развито либидото, толкова по-често коитусът завършва без оргазъм за жената. Така сред анкетираните от нас жени с рядко настъпващ или липсващ оргазъм 35% са имали съвсем слабо полово влечение, сред онези, които винаги са достигали оргазъм, половото влечение е било слабо само в 3%. Задълбоченият разпит за половия живот винаги позволява да се разбере дали се касае за фригидност или за аноргазмия при наличие на либидо. Това насочва и лечението.

Сега бихме искали да запознаем читателя основно с аноргазмията, нейните причини и преодоляването й. В същност под аноргазмия се разбира пълното отсъствие на оргазъм. Понастоящем тя обхваща 10% от анкетираните жени. Много от тях трябва да се считат фригидни. Ако прибавим и тези, които много рядко или само понякога достигат при коитуса до оргазъм (от тях много малко са истински фригидни), ще се види, че една трета от всички жени не получават оргазъм. Това най-често срещащо се полово смущение у жените се проявява във всевъзможни степени и варианти. Съществуват например рядко, бавно и слабо възбудими жени; други реагират само при определено настроение, само при особени външни условия или само при специална любовна игра, или само с точно определен партньор.

Мъжът разбира под сполучлив полов акт този, който е завършил с оргазъм. Без еякулация той остава незадоволен, възбуден и с лошо настроение. Впрочем това не се отнася за всеки мъж. Колкото повече приема жена си за равноправна в любовта, толкова повече източници на истинска радост ще открие той в еротиката и толкова по-малко изживяването ще се изчерпва с еякулацията. Мъжът като по-активен партньор определя края на акта. При него еякулацията настъпва рефлекторно след по-дълго или по-кратко време и оргазъмът липсва относително рядко. Когато мъжът мисли, че жената реагира и чувствува също като него, той заключава: тя е толкова по-доволна от мен, колкото по-често ми се удаде да я доведа до оргазъм. Тази заблуда обяснява защо някои мъже се хвалят с потентността си; според тях от нейната сила зависи жените да ги харесват и желаят.

С малки изключения за жените половата потентност не е решаваща при избора на партньор. Те не копнеят за „половия атлет“, който съвсем не е необходим за сексуалното задоволяване, а за мъжа, който обича и с когото можеш да бъдеш в пълно душевно съзвучие. Нежната любовна игра и насладата, която жената му доставя, могат да бъдат за нея по-силно и по-продължително изживяване, отколкото краткото чувствено удоволствие от оргазъма. Последният никога не е единствен и рядко — най-значителният извор на нейното любовно удовлетворение. Мъжът, който мисли, че във всеки полов акт или след него трябва да предизвика оргазъм у жената на всяка цена, вместо да допринесе за усъвършенствуване на съвместно изживените часове, понякога руши щастието. Оргазъмът и отпускането не са еднакви у всяка жена и при всяко сношение. За някои жени съществува задоволяване без оргазъм, но и оргазми, които не довеждат до дълбоко изживяване (напр. когато бракът не е хармоничен). В адна анкета над 75% от запитаните жени са имали винаги или понякога чувството за задоволяване въпреки липсата на оргазъм; само 18% са останали напълно и постоянно незадоволени. Това зависи и от някои сексуално физиологични особености. У мъжа коитусът е свързан с необходимост от изпразване и удоволствието от оргазъма зависи от изтласкването на спермата; воднистият секрет от влагалището на някои жени, появяващ се малко преди оргазъма, не бива да се сравнява с еякулацията.