Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Една 35-годишна жена, омъжена от 12 години, идва за съвет и иска по най-бърз начин да бъде излекувана от фригидност. Оказва се, че от години наред тя е избягвала винаги, когато й се удавало, половата близост с мъжа си (а и с предишния си партньор) и че никога не е почувствувала какъвто и да е копнеж за нея. Какво я накарало така внезапно да бърза? Над тяхното жилище се нанесла млада, доста активна в полово отношение двойка. Почти всяка вечер тя чувала с мъжа си какво става в спалнята на горния етаж и се отнесла неприязнено, а мъжът и — доброжелателно към тях. Той дори започнал да флиртува с новата наемателка, на която пациентката се отплащала с хапливи погледи. Тя започнала да допуска сношенията по-често и дори се опитвала да симулира страст и оргазъм, за да отклони интереса на мъжа си от младата жена, на която завиждала много заради почти ежедневното удоволствие, на каквото тя самата не била способна. Скоро младата двойка се изнесла. По такъв начин пациентката загубила завистта си, страха от изневяра на мъжа си — и интереса към лечението.

Тези жени разбират, че да имаш полови потребности е по-нормално и по-добре, отколкото да ги нямаш. Откровеният, положително оцветен разговор по половите въпроси днес събужда у все повече жени желание за задоволяване. Но само желанието без страстен порив не е достатъчно за успешно лечение, при което жената трябва да участвува активно. Дори ако жената е готова за това и желае да се промени, лечението е много трудно: „Не съм виновна, че нямам полови усещания; бих искала да изпитвам нещо и моят мъж полага големи усилия и го прави тъй гальовно, че ми е приятно. Въпреки всичко това просто не ми доставя радост.“ Наистина лечението на фригидността е една от най-трудните задачи на брачната консултация.

Задоволяването не става по принуда, но лечението на фригидността с хормони е уместно само в изключителни случаи. Ако изобщо от хормоните може да се очаква някакъв усилващ либидото ефект, той се получава само след приемане на мъжки полови хормони. След продължително приложение обаче те могат да доведат до порастване на брада, спадане на гласа и други мъжки белези. Какво да се прави? Всичко онова, което според личния опит на жената е могло да събуди желанието, трябва да бъде използувано и от двамата в брачния им живот, а всичко, което предизвиква отвращение, да се избягва. Главната роля при това се пада на мъжа. Когато няма „опасност“ да последва коитус, жената се радва на ласките. Затова интимният живот трябва временно да се ограничи само до такива контакти. Изпълнени с любов и въображение, те го обогатяват. Дотогава, докато вкарването на члена предизвиква отвращение, болка и отбранителна реакция, от време на време мъжът трябва да се задоволява с мастурбация. С постепенното, едва уловимо задълбочаване на половата игра нежният допир на пениса до въшните генитали на жената става приятен за нея и се стига до предпазливото му вкарване. Това се удава толкова по-добре, колкото по-хармонични са другите отношения между съпрузите. Споровете и караниците през деня не стихват и вечер и угасват искрицата полово влечение.

Когато фригидността е симптом на тежка невроза, тя може да се лекува само с продължителна психотерапия. При това трябва да се коригира дълбоко вкорененото в личността погрешно поведение към ролята на жената и към сексуалността. Лечението изисква специална квалификация, голяма загуба на време и настойчиво съдействие от страна на жената и партньора й.

В случай че у една фригидна жена не се събуди половото влечение, тя постоянно има нужда от изпълнен с разбиране съвет, целящ да преодолее поне отвращението от коитуса, за да може да го изживява като израз на взаимност. По такъв начин въпреки несъвършенството в интимната сфера, бракът няма вече да страда и ще се задълбочат неговата душевноеротична основа и духовната връзка.

Дори на жени, които никога не са познавали сексуалния порив, физическата близост започва да им липсва, когато мъжът престане да ги търси или намира облекчение по друг начин.

Възможно е събуденото вече сексуално влечение у жената да угасне, ако винаги е оставало незадоволено и е довело до фригидност. Всеки психотерапевт познава и жени, които като компенсация за неразвитата си сексуалност проявяват властолюбие, свадливост, щестлавие и други отрицателни черти.

Всичко това показва, че половата студенина все пак се чувствува от жената като недостатък. Затова трябва за премахването му да бъде направено всичко необходимо.