Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Много малко жени се оказват напълно фригидни. В специалната литература липсват точни данни. В Полската народна република X. Малевска анкетирала омъжени жени. Тридесет и седем процента от тях дали сведение, че биха могли изцяло да се откажат от полово сношение, че то не би им липсвало даже и за дълго време. В нашата анкета 15% от жените заявиха, че почти не изпитват полово влечение.

Оргазъм може да се получи понякога и у някои полово студени жени. Той обаче е слаб, повърхностен, неудовлетворителен, като рефлекс без преходно възбуждащо влечение и без последващо чувство на блаженство. Подобни сведения дават и жените, които се сношават с нелюбим мъж.

На практика за фригидни се считат и онези жени, чието либидо се проявява много рядко и слабо и не възбужда желание за сношение въпреки нежното ухажване на мъжа. Такива относително студени жени се срещат вече по-често; това са онези, на които половият акт никога не им липсва или не се стремят активно към него; вследствие на липсващо или много вяло желание те едва ли някога са изпитали пълно задоволяване.

Половото сношение, макар и с любимия мъж, е необходимо зло за студените жени. Те го понасят безучастно или даже неохотно, но го допускат, за да угодят на мъжа. Те не могат поне веднъж да почувствуват или да си представят половото влечение.

Някои от тези жени обичат нежностите изобщо, но само „до ръба на леглото“, както сполучливо се изрази една от тях. Но тъй като те извикват у мъжа желанието за по-нататъшна интимност, изобщо избягват да започват. Такива жени с охота превръщат липсата на полови потребности в ценни от морална гледна точка качества и омаловажават телесния израз на любовта като низък и неприличен. Те съвсем не могат да си представят какво хубаво има в него, защото никога не са изживели единението на духовния и телесния стремеж към съвършения акт на взаимно ощастливяване и задоволяване.

Неразположението, главоболието, преумората, отпадналостта понякога са добре дошли за тези жени поводи да трогнат мъжа, за да се откаже от интимната близост. Намират се и такива жени, които, очаквайки или по-точно опасявайки се от сношението, привидно случайно страдат от такива оплаквания и с това несъзнателно се опитват да обяснят на себе си и на партньора си липсващата у тях готовност за отдаване.

Коитусът за тях представлява психическа, а понякога дори и физическа болка. Те са доволни, ако могат да го избягнат или когато той е вече минал. Често пъти те се оплакват, че мъжът „само за това мисли“ и че „би предпочел всеки ден“. Бракът съвсем не съществувал само за това. Най-важното било да има добро разбирателство, а любовта да се доказва във всекидневния съвместен живот. Тези разсъждения сами по себе си са верни, но се използуват с нереалистичното намерение да се прогони изцяло сексуалността от брака. Ако запитате тези жени в същност колко често имат сношение, нерядко ще чуете отговор, че те го „търпят“ веднъж в седмицата или даже в месеца. Излиза, че мъжът настоява прекалено често, защото опитва късмета си всеки ден. Те го хвалят като „много внимателен“, когато не ги притеснява сексуално. Жена с нормални желания би преценила подобно поведение не като тактичност, а като пренебрежение.

Някои жени въпреки иначе добрия си брак пожелават сношение наистина много рядко — веднъж в месеца — и се задоволяват именно тогава; в другите случаи половият акт ги отегчава. Тъй като за повечето мъже такива дълги паузи са непоносими, отношенията в брака се обтягат.

В някои бракове сексуалността е единственият обект за спорове. Мъжът става раздразнителен и непоносим, ако жената му откаже сношение, постоянно търси повод да го отлага, преструва се на заспала или умишлено си ляга по-късно от него. Стига се до некрасиви сцени, когато мъжът след търпеливо, но безрезултатно ухажване се опита насилствено да постигне сношението. Някои жени предпочитат развода, само и само да бъдат оставени на мира. Някои мъже си помагат с мастурбация, други — сравнително рядко — с извънбрачни връзки. Повечето са абсолютно верни — не желаят други жени и понякога си извоюват оскъдна дажба любов.

Много мъже вярват, че е възможно полово студената жена да бъде разпозната по външния й вид, напр. по нейната прекалена суровост или по някои мъжки черти във фигурата, походката, гласа, мимиката и жестовете й или по липсата на специфични женски качества и начин на поведение. Това направо е погрешно, ако изключим редките случаи със значително хормонални смущения. Всеки брачен консултант познава немалко чаровни, темпераментни жени, които се държат подчертано женствено; с прелестите и с привлекателните си маниери те упражняват голяма притегателна сила върху мъжете. Те едва се спасяват от почитатели, имат добър брак и въпреки това никога не са изпитали дори следа от онова напористо желание, което е трудно да се опише и се означава с неясното, но незаменимо понятие „полов нагон“. Както другите жени и те копнеят за духовна обич и са готови да даряват любов. Много от тях не отстъпват на другите жени по отношение на нежните ласки. Ще бъде твърде грубо и едностранчиво да наречем „фригидна“, т.е. „студена“, една жена, която като всяка друга черпи главната сила на своята любов от духовни извори, макар и да не познава „горещото желание“ на сексуалността. За съжаление липсват ни по-изящни, по-деликатни професионални понятия за означаване на смисъла на нещата.