Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Личността, съдбата и интимният живот на всеки човек са единствени по рода си и неповторими. Ето защо всеки случай е различен и от това зависи какво и как ще бъде казано, как и с какво ще бъде проведено лечението.

Ако лекарският преглед установи органично заболяване, напр. болестни изменения в половите органи, хормонална дисфункция или други заболявания, обясняващи сексуалните смущения задоволително, то се лекува с подходящи медицински средства.

Тъй като сексуалните смущения са най-често психически обусловени, преобладават психотерапевтичните методи, респ. съветите. Често исканите от пациента медикаменти в най-добрия случай играят спомагателна роля. Обикновено те нямат ефект, а могат и да вредят, когато приложението им не е медицински обосновано или подхранва погрешното убеждение на пациента, че е органично болен. Лекарят е този, който трябва да прецени целесъобразността им. Пациенти, които се надяват, че само лекарствата ще им помогнат, често се нуждаят от по-дълготрайно събеседване, за да се убедят, че задръжките и чувството за малоценност, неправилното поведение и някои други психически фактори преграждат пътя към сексуалната хармония. Това убеждение е предпоставка за успеха.

Необходимо е преди всичко заедно с пациента да бъде коригирана нагласата му към сексуалността, ако тя е неправилна и е в основата на смущението. Тя се формира, без винаги да го осъзнаваме, под разнообразните влияния на социалната среда, на възпитанието, на личните преживявания и знания. При възрастните тази нагласа не може да се промени само от оценката, че е погрешна или странна и само с няколко обосновани аргумента. Но коя в края на краищата е правилната сексуална нагласа? Изучавано ли е това в училището? Днешното възрастно поколение със сигурност не го е изучавало. Пипнешком, следвайки собствените пориви и наблюдавайки другите, сме разбрали какво означава сексуалността; само чрез забрани и морални проповеди са ни учили как да се отнасяме към нея.

На пациента в никакъв случай не трябва да се предписват готови рецепти за поведение. Те не биха го ползували. Той трябва сам да ги намери, като при това доведе своите лични потребности в съзвучие с интересите на обществото и преди всичко — с тези на своя партньор. В това трябва да му се помогне. Ако той не стигне до утвърждаване на сексуалността в рамките на една здрава дружба, тогава сексуалното лечение едва ли е възможно. В разговора бързо ще стане ясно, че не съществува нито един разумен довод срещу сексуалността, но разумните доводи срещу отричането й са много. Ако пациентът омаловажи смущението, позовавайки се на иначе доброто разбирателство или със забележката, че в живота съществуват по-важни неща, в такъв случай няколко въпроса го подтикват към размисъл: Считате ли сексуалната хармония в брака за недостатък? Доволни ли сте от това, че не намирате удовлетворение? Отговорът ще бъде отрицателен; смущението ще бъде признато за недостатък. Впрочем щастието не бива да се натрапва на никого, ако той не се стреми към него; но който дълбоко в себе си не желае промяна на съществуващото положение, не би посетил консултацията. По правило консултантът се изправя не пред установени възгледи, а пред заблуди, влачени години наред и вкоренени като привидни истини за половия живот.

Щом преодолее стеснението, пациентът със силно вълнение и често със сълзи на очи излива своите душевни мъки и грижи. Самият факт, че е споделил и че е изслушан с разбиране, е вече лечение. В крайна сметка жените се изказват по-свободно от много мъже въпреки първоначалните задръжки.

По-нататъшното лечение се определя според симптомите, подбудите, причините и предпоставките на смущението, според личността на засегнатия и неговия партньор. Консултацията не трябва да се схваща като раздаване на добри съвети. Във важни житейски въпроси, като смяна на партньора, развод и т.н., би било дълбоко погрешно с предложения и препоръки да се снеме от пациента личната отговорност за вземането на решение, дори ако консултантът с голяма сигурност знае кое е най-добро за него. Това би приличало на опекунство. Невротичните пациенти често се колебаят нерешително между две възможности, които им изглеждат равностойни и не могат да се решат нито на едната, нито на другата стъпка; иска им се да направят и двете и загубват и двете възможности. Те очакват от психотерапевта да снеме от тях отговорността за решението. Не тръгне ли добре, вината е негова. Други вече са взели решение, напр. за или против определен партньор и искат консултантът само да потвърди правилността му. И в двата случая изходът е един и същ. На личността ще бъде оказана истинска помощ, ако с това тя стане по-зряла и по-решителна.