Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Всеотдайното усилие на жената и на мъжа взаимно да се разбират и при сношение не може да бъде заменено от никакво лечение. На онези двойки, които не могат сами да се справят с интимните си проблеми, трябва да се препоръча опитен лекар сексолог или клиничен психолог. Най-добре е обаче те да се насочат към брачната консултация, тъй като понякога зад тези смущения се крият органични заболявания или неврози. Кое все още пречи на повечето хора, страдащи от полови смущения, да потърсят лекарски съвет така естествено, както при други увреждащия на здравето? Най-важните причини са:

1. Мнозина изобщо не знаят, че съществуват компетентни специализирани консултативни центрове, на които те могат да се доверят, където могат да се посъветват и да им бъде оказана помощ. 14 14 У нас нуждаещите се могат да получат компетентна помощ в семейните консултации на Научния институт по акушерство и гинекология — София и на акушеротинекологичните клиники в Пловдив, Варна и Плевен (б.ред.). Повечето от тях идват на консултация, след като са били изпратени.

2. Някои считат, че трябва да се справят сами с личните си проблеми, заедно с интимния си партньор; в такива деликатни положения според тях трети човек не би могъл да помогне или да даде отговорен съвет. Това мнение е и оправдано, и погрешно. Както лекарят и акушерката не могат да родят вместо родилката, но облекчават раждането с психопрофилактика и обучение, така и специалистът от брачната консултация не може да реши интимните проблеми на хората; той обаче може да им помогне с компетентен съвет да се справят с тях.

3. От позициите на психологията по-важно е, че много хора (особено някои жени, които нищо не усещат) не са наясно за своите смущения; те често не страдат от тях; партньорът им вероятно също не ги забелязва или ги приема. Те идват при лекаря заради съвсем други, най-често нервни оплаквания или заради чувство за малоценност; едва след задълбочен, насочен към личността разговор се откриват смущенията в интимния живот.

Някои от тях са доволни, че психотерапевтът засяга първо вътрешно потискащия ги проблем. Те дори са очаквали възможността да разкажат подробно за своите интимни проблеми, които дотогава са таили в себе си и не са се решавали сами да започнат. Те са облекчени, когато намерят компетентна и пълна с разбиране подкрепа. Други на това място се отклоняват, сменят темата, казват, че това не е предмет на разговора, че интимните затруднения не са във връзка с техните оплаквания. Често пъти те имат право; това може да се прецени едва след основно клиничнопсихологично изследване. Когато интимните проблеми наистина се окажат странични, нещата не бива да се раздуват и комплексът от въпроси трябва да се изостави — но не преждевременно! Сексуалната сфера на човека е изпълнен с множество „табу“ 15 15 Табу (полинез.) — забрана да се изговарят някои думи и да се докосват някои предмети, считани от религиозния култ за неприкосновени. Нарушението на забраната се свързвало с нещастие или смърт (б.ред.). , със забранени представи, с мъчителни преживявания. Погрешното сексуално поведение, неуспехът или разочарованието най-често нарочно се премълчават, прескачат и омаловажават. Нещо повече, те могат да бъдат изтласкани от съзнанието, защото споменът за тях гнети. С това обаче те, още не губят значение за отношенията между партьорите. Това е така само привидно. Ако не бъдат превъзмогнати, те могат да предизвикат болест, и то такава, каквато неспециалистът, включително и пострадалият, не би свързал с половия живот. Медицинската наука е доказала, че смущенията в афективно no-първичната сексуална сфера могат наистина да предизвикват поредица от смущения на телесното и душевното здраве (неврози). При всеки пациент е необходимо да се изясни дали такова заболяване е вече настъпило.

Това изместване на сексуалните потребности е равносилно на неволна защитна реакция. Който е почувствувал, че не се е създала пълна полова хармония с партньора, но не намира смелост активно да промени състоянието и да поеме, ако трябва, дори някакъв риск за това, той охотно се измъква от неприятното положение, като „счита“ сексуалността за маловажна и „не и придава значение“; такъв човек поставя на преден план духовните форми на партньорството, като че ли едното изключва другото и го прави излишно. Тогава изглежда така, сякаш вече не съществуват сексуални проблеми. Към такива реакции по-често са склонни жените. Но когато се престорим, че не забелязваме нещо или само го преместим, защото вече не ни радва, то продължава да съществува въпреки това. Вече само не го виждаме, може би дори го забравяме временно или постоянно. Тогава не е ли разбираемо, че човек реагира отрицателно, дори нападателно, ако някой се опита да издири като че ли добре скритата „вещ“? Психотерапевтът е застрашен да се сблъска с мълчание и съпротива, ако пристъпва недостатъчно предпазливо и се опита да проникне грубо в интимната сфера. Половият живот се оказва сериозно смутен точно у онези хора, които се затварят в себе си, щом като разговорът се насочи към най-интимната тема. Точно те най-малко го допускат и при това често лъжат съзнателно.