Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Сексуалността е елементарна съставка на човешкото; тя не може просто така да се постави в глуха линия или да се преобрази в друга форма на съществувание, напр. — в нещо духовно. Това преобразяване често е било декларирано, но никога — безспорно доказано, освен на сексуално непретенциозни хора, които никога не са имали мотиви да „сублимират“ 16 16 Сублимация — възвишаване, облагородяване (лат., прен.). Пренасяне на биологичните, инстинктивните пориви в съзнателно мотивирани действия (б.ред.). или да крият нещо за своята сексуалност. Даже и в тези случаи то може да доведе само до относително благополучие, и то ако партньорът приема недостатъците на другия със същата примиряваща разногласията липса на потребности или е способен задълго да се откаже от полов живот.

Впрочем това са изключения. Но какво е правилото? Рано или късно партньорството навлиза в остра, открита криза, която излиза извън обсега на истинската причина: неясната сексуална проблематика се явява под формата на невротичен симптом, на нервно заболяване с най-различни оплаквания, за чието изходно огнище лаикът не може да се досети. В двата случая би било погрешно да затворим очи пред корена на злото и да се скрием от истината, колкото и болезнена да е тя. Дори ако съществуващото положение и е може да бъде променено из основи, понякога само осъзнаването на истината може да предизвика корекция на вътрешната нагласа и лечебно въздействие.

4. Да се върнем към онези хора, чиито полови затруднения още не са се разразили в неврозата. Те са наясно по своите интимни проблеми или чувствуват, че в тази област нещо не им достига — чувствува го най-малко единият от двамата, жената или мъжът. Защо на мнозина е толкова трудно да потърсят компетентен съвет, макар дисхармонията да им носи страдание? Запитаме ли тези, върху чийто иначе добър брак е тегнала години наред сянката на сексуалната дисхармония, защо не са дошли по-рано при мас или защо не са се доверили на своя лекар, отговорът (предимно от страна на жените) винаги е: стеснявали се, срамували се да говорят за това; не един път си изумявали при следващото посещение при лекаря да засегнат този въпрос, но после решавали, че всичко ще се оправи от само себе си. Пък й това не било от жизнено значение в края на краищата. Разбира се, по тези въпроси не се разговаря с всекиго. Умерената сдържаност при разговор за интимните навици предпазва нежните чувства от нараняване и се очаква от тактичния човек. Това качество обаче може да стане безполезно и нелепо, когато е пресилено и неуместно. Както жената върши умишлено престъпление спрямо здравето си, когато занемарява здравето на половите си органи от неуместна срамежливост пред гинекологичния преглед, така с никакви доводи не може да бъде оправдано пренебрегването на разговора със сексолога поради очаквания разговор за интимни неща. Точно тези преувеличени задръжки, неуместната срамежливост и другите черти на характера, които възпират човека да разговаря със специалиста за половия живот, са онези фактори, които смущават сексуалността.

И тъй кой идва в брачната консултация? За съжаление по собствено желание идва само този, когото затрудненията са довели до остра криза: опасността партньорът да го напусне или бракът да се разпадне. В някои случаи липсата на полово удовлетворение може да предизвика страдание, което е по-силно от задръжките и колебанията. В този момент смущенията обикновено са станали много сериозни. Двамата партньори са се вече отчуждили; решено е вече да се разделят; създадени са извънбрачни връзки и т.н. Всичко това усложнява и затруднява диагнозата и лечението. Затрудненията са могли да бъдат избягнати при своевременна консултация. От време на време се случва и обратното: развълнуван мъжки глас моли по телефона да бъде приет за консултация — по възможност още същия ден. След това се оказва, че предната вечер той за първи път не е успял да извърши полово сношение и вече си е представил най-страшните причини и последствия. Това обаче трябва да се предпочита пред дългото изчакване. Такива хора понякога след един-единствен успокоителен разговор се излекуват завинаги.

Повечето хора идват в консултацията по препоръката на своя лекар или по съвета на познати; някои от тях трудно са се преборили със свенливостта и идват със смесени чувства, плахи и развълнувани; други — с влажни ръце и със сълзи в очите; но всички разчитат на помощ, очакват с напрежение и с надежда по-нататъшните събития.