Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Фактът, че майката и бащата, жената и мъжът са различни, трябва да бъде за нашите деца част от тяхната обичайна среда. По времето, когато в мозъка му се фиксират първите възприятия — основа на по-късните процеси на познанието, — детето трябва да свикне да вижда понякога родителите си необлечени; тогава то ще може безконфликтно да категоризира всички наблюдавани впоследствие разлики във външността и поведението на родителите си, като следствие на вече „известните“ му различия. Подбраните от родителите случаи да се покажат на децата си необлечени имат голямо значение за възпитанието им. Те ще свикнат, че е съвсем естествено да си гол, ако искаш да се измиеш добре, че преди да легнеш да спиш, трябва да се съблечеш изцяло и да направиш кратка въздушна баня, преди да облечеш пижамата. От примера на родителите си те ще се научат, че сутрин след ставането от топлото легло и преди измиването се правят някои гимнастически упражнения без дрехи. Те обаче запомнят, че през целия ден и винаги, когато могат да срещнат чужди хора, трябва да бъдат грижливо облечени. Срещата с голотата в ранната детска и юношеска възраст премахва любопитството към нея и отдалечава момента на първите желания за полова близост, които най-често са предизвикани тъкмо от това любопитство.

Ако съвсем непринуденото разкриване на половите разлики бъде допълнено с чувството за пълно доверие между родителите и към техните деца, нежността ще стане естествена и необходима част на всички отношения между партньорите. Към нея ще се прибавя и постепенно изграждащата се представа за същността на половото сношение. При такива семейни условия не само се запазва доверието на децата към родителите, но се избягват конфликтите и разочарованието на децата от това, че не могат да вярват на родителите си. Избягват се сложните прояви на протест от страна на младия човек по време на половото му съзряване.

В стремежа си да запази детето си „чисто“ майката може да възпита у него с постоянни (макар и нежни) упреци за изцапаното бельо чувство на отвращение от „продуктите“ на половата област. Ако родителите реагират с възмутен вик, удар или заплаха с наказание при всяко случайно докосване на половите органи от страна на детето, докато то седи на гърнето, това става причина всяко усещане от тази област да бъде свързано в съзнанието му със страх от наказание. Благодарение на подобни грешки някои хора до края на живота си изпитват отвращение от всичко, свързано с половата област. Противоречието между полученото по пътя на възпитанието отрицателно отношение към сексуалността и надигащото се дори по време на сън влечение е ставало многократна причина за конфликти, които могат по-късно да се разразят в полова немощ. С оглед на правилната подготовка за щастлив съвместен живот на двама души в брака е необходимо да им предадем с обикновени и разбираеми думи информация за свързаните със сексуалността възможности и за необходимостта от взаимно ощастливяване. Това трябва да стане постепенно, понякога изпреварвайки въпросите им, но във всеки случай дълго преди съзряването на половите им рефлекси. Тези сведения трябва да отговарят на истината, тъй като по-късно волно или неволно те ще бъдат проверени от юношите.

Много родители разбират и схващат половото възпитание само като просвещаване на юношите относно продължението на човешкия род. Голям напредък ще бъде, ако не се срамуваме повече да обясним на децата на разбираем език как се развива в тялото на майката и как се ражда новият живот. Мнозина все още не смеят да разкрият на децата истината за ролята на бащата и за половото сношение. Но да твърдим, че сексуалността играе роля само или главно за зачеването, е заблуда, лъжа. Никой не може да оспори, че хората се сношават стократно по-често, отколкото това е необходимо за продължаването на рода, поради потребността взаимно да си доставят удоволствие и радост. Ако премълчим това, не бихме могли да обясним на децата, защо са необходими противозачатъчните средства и защо възрастните се сношават, когато няма да създадат дете. Неудобно ли е да признаем съществуването на любовното удоволствие? Или се опасяваме, че с това признание бихме тласнали юношите към твърде ранни контакти? Обективно и двете опасения са неоснователни. Такава информация не крие подобни опасности, ако бъде поднесена смислено и включена в цялостното възпитание за успешен живот в човешката общност. Децата трябва да се научат да се радват ежедневно на здравата и хармонична атмосфера на родителския дом и на добрия си успех в училище. Това обаче не е достатъчно. Родителите трябва ежедневно да създават у децата чувство за щастие. Тогава радостта на родителите и щастливият смях на децата ще се излъчва извън този тесен кръг и ще намира своето потвърждение в отношенията с връстниците им. Колкото по-щастливи бъдат нашите деца в срещата си с обществената действителност, толкова по-добре се изгражда у тях човешкото достойнство. Така ние поощряваме в кръга на родители, учители и връстници естествената им потребност да се съобразяват и с достойнството на другите. Тогава в настроението им ще се отрази нашето собствено поведение. Техните разочарования са непроизнесена критика към нас. Резултатите от нашите усилия ще се проявят no-късно както в избора на партньора, така и в поведението към него.