Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

От юношите не оставя скрит и фактът, че болшинството от възрастните са имали предбрачен полов живот и че много от тях поддържат извънбрачни полови връзки. Осемдесет процента от брачните двойки, сключили брак през 1960 г., са заченали първото си дете преди брака. В това число не са включени извънбрачно родените деца. Според нашата анкета 40% от омъжените и неомъжените жени от всички възрастови групи са имали един партньор; 40% са имали интимни връзки с двама до четирима мъже, а 20% — с петима или повече мъже. При мъжете броят на партньорките, с които те са поддържали предимно предбрачни полови връзки, е значително по-голям.

Най-новите проучвания на Централния институт за изследване на младежта показват, че в Лайпциг 98% от младежите са имали полово сношение преди брака, при 60% от младите хора първото полово сношение е осъществено преди 18-годишната възраст; болшинството от тях по това време не са и мислили да създават семейство. При 20% от младежите сношението е станало през първия месец след запознаването, при други 30% — през първите три месеца. Половината от младите двойки са се познавали повече от три месеца, преди да стигнат до полово сношение, само при една от осем двойки този срок е бил по-дълъг от една година.

В почти всички страни е установено, че началото на половата активност се измества към по-младата възраст. Би било неправилно в това да се вижда опасност или по-слабо развито чувство за отговорност у младите. Днес любовта много по-често е причина за половия контакт, отколкото в миналото. Преобладаващото мнозинство от младите хора се стремят към брак и семейство, към постоянство и вярност в съвместния живот. Така че и днес все още първият партньор в интимния живот при повечето от младите хора става и брачен партньор. Това се отнася и за мъжете, и то по-често, отколкото по-рано. Следователно сексуалността си остава ориентирана към брака, макар да е практикувана преди него.

Посочените цифри характеризират обективно климата, в който младите хора могат днес да намерят мярка за избора на партньор и идеал за ощастливяващата полова близост. Върху тях действуват, разбира се, и наложените от двойствения морал традиции на различните социални прослойки. В някои състоятелни кръгове съставна част на „половото възпитание“ е било натрупването от синовете на предбрачен „опит“, и то с прислужничките или с момичета от по-нисък съсловен произход. Същият този син обаче очаква от девойката, която е избрал за жена, да е девствена; самият израз вече показва подчинената роля на жената. В желанието на мъжа да бъде първият проличават остатъци от мъжкото право на собственост върху жената, макар да е възможно някои мъже да се страхуват, че при сравнение могат да се окажат в неблагоприятна позиция. Те обаче не поставят за себе си същото условие. За мнозина публичните домове са били учебен плац за полова „любов“; там младият мъж е получавал първите си впечатления от жената като сексуално същество. В Италия например и днес все още се случва бъдещият тъст да дава на годеника пари за публичен дом, за да не би той да пожелае полово сношение с дъщеря му преди венчавката. Всичко това става „в името на морала“.

Надяваме се, че стана достатъчно ясно какво означава човек да се роди в един свят, където общественоикономическите условия са прекалено сложни, за да може той да ги преодолее сам, без помощта на обществото. Разгледаните фактори зависят много от степента, до която човек в дадена обществена формация е принизен до вещ или до която неговото достойнство е защитено. Конституцията на Германската демократична република създаде обществени предпоставки за хуманистично развитие на човешката личност заедно с другите нормативни актове, като Закона за семейството, Кодекса на труда и др. Но те и социалнополитическите мероприятия са едната, официалната страна на този процес. Обществото трябва да го продължи. Във всеки индивид трябва да действуват идеали, които да го водят към достойни за човека отношения между всички хора, затова преодоляването на тези останали от миналото фактори и заместването им с един хуманен морал на междучовешки отношения трябва да стане за всекиго съставна част от неговата съзнателна отговорност пред бъдещето.

Ще започнем с това, че общото начало на господствуващите сред различните народи и племена морални норми се корени в тяхната целесъбразност за сегашния и бъдещия живот на дадено общество.