Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Много родители и педагози и до днес считат, че поради удължаването на времето между биологичното полово съзряване и създаването на възможност да издържат самостоятелно брака си, младите хора трябва да отложат началото на половия живот. Прогресивното развитие на обществото и овладяването на производствените процеси изискват от човека усъвършенствуване на квалификацията му в продължение на целия живот. Завършването на средното или висшето образование в никакъв случай не означава край на обучението. Освен това трябва да се помни, че по време на професионалното си образование като ученици и студенти младите хора извършват обществено полезен труд. Резултатът от този труд е толкова по-ефективен, колкото по-малко те са били поставяни пред морални ограничения, които ги довеждат до конфликти. Трябва ли да изискваме от тях въздържание, което биха последвали много малка част от тях? Да им препоръчаме ли мастурбацията? Трябва ли да предпочетем отклоненията към абнормни форми на задоволяване? Трябва ли да поощряваме брака в една възраст, в която поради незавършеното развитие на личността липсва житейски опит и критерии за избор? Всички тези алтернативи на предбрачния полов живот са незадоволителни. Няма сериозни причини да се отблъскват младите хора от него. Опитът да се постигне въздържание чрез насилие е бил единственият метод на грижа за „морала“ в миналото. По този начин обаче сексуалните контакти не са били предотвратявани, а само затруднявани и обременявани със страхове, конфликти и неискреност спрямо родителите. Забраната не е в полза нито на бъдещия брак, нито на емоционалното богатство, нито на развитието на личността. Тя само увеличава вредата от ограниченията и от моралната анатема.

Вместо да се издига бариера от предупреждения и заплахи, вместо сексуалността да се представя като нещо осъдително и по този начин в същност да се повишава привлекателността на забраненото, много по-добре е младите хора да бъдат подготвени да внесат сексуалното в близостта си по начин, че тя да бъде обогатена и да не бъдат причинени вреди. Преди всичко тук спадат: разумен избор на партньора, взаимна любов и уважение, взаимопомощ във всичко. С това е свързана увереността, че връзката ще бъде трайна. Защото раздялата е толкова по-болезнена за всеки от двамата, колкото по-интимни са били отношенията им. Това означава и чувство за отговорност пред партньора, проявено в предпазване от бременност, докато раждането на дете се счита преждевременно.

Подготовката за брака не може да се провежда само като педагогическа мярка. Най-добра подготовка на децата за среща с другия пол, задоволяваща високите морални изисквания, дава образцовият във всяко отношение семеен живот на родителите. Това е възможно само в едно общество с безупречен морал, освободено от експлоатация и подтисничество. Когато децата бъдат научени да се отнасят към всеки човек с уважение и отзивчивост и да се събразяват с интересите на другите, те ще се държат така и в брака. Правилното полово възпитание трябва да бъде насочено към свързване на сексуалността с еротиката при съблюдаване на нормите на поведение, отговарящи на научните знания и на закономерностите на съвместния живот. Това означава, да се приведат в съзвучие насочените към другия пол физически и духовни потребности, защото само тяхното единство води до човешкото щастие.

Затова изкуството на подготовката за брака се състои в способността да се споят сексуалните отношения със своеобразието на всички други социални връзки на партньора. Сексуалната култура и съзнанието за възможната ценност на интимната среща на двама души могат да се преподават и да бъдат възпитани. Те не се различават от всички други знания, които също имат винаги като резултат нови способности, нови умения и и нови норми на поведение. За да дадем сексуални знания и възпитание на децата си, би трябвало да преодолеем собствените си задръжки. Обществеността също така все повече и повече взема участие в тези начинания. Тя създаде брачната консултация, въведе половото възпитание в образователната програма, организира семейни школи и лекции. Родителите не бива да възпират децата и младежите, у които с възрастта са възникнали и съответните въпроси, да използуват тези образователни възможности поради опасения, че там децата ще бъдат изправени пред проблеми, които ще предизвикат у тях „глупави мисли“. Такива мисли се явяват само тогава, когато възрастните занемаряват възпитателния си дълг. Съществена предпоставка за успешното сексуално възпитание на детето е никога да не се премълчава, че съществуват два пола с различна физика и психика, които могат да създадат една изпълнена с любов общност.