Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

В изключителни случаи дългогодишният навик за собственоръчно предизвикване на оргазъм може да препятствува „приучването“ към задоволяване в коитус и да връща към ипсацията. Такива случаи срещнахме у някои късно омъжили се или живели дълго като вдовици жени, които търсиха лечебна помощ. Стъпка по стъпка със съдействието на разбиращия съпруг те бяха пренагласени, докато мъжкият член започне да предизвиква оргазъм у тях.

Макар всичко това да е станало повод за търсене на съвет, то не дава основание да се мисли за болестно променена сексуалност, ако придружаващите фантазии са нормални, т.е. свързани с лице от другия пол. Жените обаче често мастурбират без всякакви придружаващи фантазии и по-рядко от мъжете.

Ако обаче картинната представа за еднополов партньор, за малко дете, за насилие върху някого, за преживявано унижение, за парче бельо или за какви да са необичайни действия възбужда засегнатия толкова силно, че го тласка към ипсация, неговата сексуалност е отклонена и не води до нормално партньорство, а се върти само около собствената му личност.

Така стигнахме обаче и до съмненията в постоянното самозадоволяване. Когато стане привична практика, то отдалечава от партньора, засилва вътрешното усамотение и социалната изолация и привързва човека към едно непълноценно усещане за удоволствие, което подобно на цигарите му е под ръка винаги, когато му дойде на ум за него. То унищожава най-красивото и най-човечното в сексуалността: съществуването на другия, магията на очакването и на ухажването, както и взаимната игра на най-нежни чувства и сливането с любимия човек. След разтоварването ипсистът чувствува особено силно колко горчива е неговата самота и колко е далеч той от щастието на взаимността. И най-живата фантазия не е в състояние да го заблуди.

Поради всичко това не заради опасност от телесни или нервни увреждания е необходимо да се вземат разумни педагогически мерки, а за да не се превърне „онанизмът по принуда“ в навик; заплахите и страхът тук са неуместни. У хората трябва да бъде възпитавана и способността да обуздават сексуалното желание, защото животът често изисква това.

Самозадоволяването не е вариант на любовта, пък даже и непълноценен вариант, защото няма нищо общо с нея. То е просто изход от сексуалния глад — ни повече, ни по-малко.

Явленията, с които ще се занимаваме в тази глава, доскоро се означаваха (а някъде се означават и до днес) като перверзни. В същност „перверзен“ значи само „обратен“, „опъков“ 73 73 В оригинала е употребена думата verkehrt. Тя означава обаче освен „обратен“, „опъков“ още и „превратен“. Затова трябва да считаме, че авторът прекалено много стеснява значението й (б. ред.). . Изразът обаче е толкова тясно свързан с представата за нещо безнравствено, противно или болестно, че е станал неупоребим за обективна дискусия. Понятието „перверзия“ е въведено от психиатри сексолози през миналия век, т.е. по време, когато диапазонът на средното ненормалното сексуално поведение на хората е бил напълно непроучен. По тази причина всичко, което е противоречало на съществуващия тогава нравствен кодекс, се смятало за перверзно. Недопустимото в поведението на хората вече не се преценявало само като неморално — някои подобни действия получили печата на болестта. Така възниква проблемът, кой в същност има право да се произнася какво е нормално и какво е перверзно и въз основа на какви критерии трябва да се класифицират разновидностите на сексуалното поведение.

Бива ли да се осъжда като перверзно това, което не отговаря на вкуса на много от хората? — Едва ли, защото сексуалните традиции подлежат на значителни културноисторически промени, и това, което вчера е било нормално, може днес да се счита за перверзно и утре отново да бъде приемано за нормално.

Бива ли да се говори за болест, когато засегнатият нито субективно страда от своите сексуални странности, нито обективно си вреди, т.е. само заради осъждането на неговите влечения от социалното обкръжение?

Перверзни ли са онези сексуални действия, които не отговарят на акта на зачатието? В смисъла на християнската сексуална идеология, застъпвана и до днес от католическата църква, това беше до неотдавна критерият и на специалистите за определяне на перверзността. Строго погледнато, тогава и коитусът с антиконцепционни средства е перверзен, тъй като в този случай се търси само удоволствието, а се пречи на зачатието.