Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

В тежките случаи девиантът изобщо не се интересува от партньора, а най-много от някои свойствени му белези, имащи значение на дразнители. По тази причина привързаността, дългът и верността са немислими. За ненаситния търсач на дразнители е подходящ всеки носител на жадуваните белези или на желаното поведение; той не подбира. За него личността на партньора е без значение, може да се каже анонимна. Всяка индивидуална черта, която излиза от рамките на търсения модел на дразнене, по-скоро пречи, отколкото да привлича. Така склонността към смяна на партньора става интегрална съставна част на девиацията. Колкото повече се търси само сексът на партньора, толкова по-силна става тенденцията за смяна на партньорите. Мъжете с нормална сексуалност изневеряват по-често от жените. Сред мъжете перверзиите са разпространени много по-широко. Важна причина за това вероятно е фактът, че мъжката сексуалност по-лесно се отделя от еротиката, докато при жените двете преживяващия се сливат по-всеобхватно и по-пълно.

За човешката любов сексуалното е винаги само една част, никога всичко; тя винаги има история: тя се ражда в ухажването, в първите срещи; възвисява се и достига връх, когато двамата се намерят един друг, напълно се отдадат един на друг и съществуват един за друг. Понякога тя угасва, ако настъпят непреодолими противоречия и разочарования. Независимо от това, как завършва една любов, тя оставя следи и промени. Девиантният полов живот, напротив, няма история; той не е формиращо личността преживяване, а произволно повтаряща се консумация на възбуда и наслада, която бива търсена винаги и навсякъде.

При прогресиращите форми промеждутъците между девиантните действия стават все по-малки, удовлетворението е частично, то представлява само моментно разтоварване, докато здравият полов живот носи щастие. Гладът за дразнения се явява все по-често. Девиантът постоянно измисля все нови тънкости към половите си действия и им се отдава — поне мислено—с часове, понякога и през деня. „Кажи ми какви са сексуалните ти представи и желания и аз ще ти кажа дали твоят полов живот е нормален или отклонен.“ Това би било, разбира се, грубо опростена формула за диагностика. Колкото по-отклонена е половата дейност, толкова по-интензивно е участието на фантазията, защото колкото по-харесвани са желанията, толкова по-трудно се реализират. Добре е, че повечето девианти се наслаждават главно в мечтите си, защото някои от отклоненията, превърнати в действия, обременяват други хора.

Колкото по-здраво е вкоренено отклонението и съответствуващите му реакции са по-шлифовани, толкова повече сексуалното дразнене се постига само с помощта на специални манипулации, на определена система от въображаеми или реални дразнители, които са и предпоставка за потребността изобщо. Играта на дразнения и реакции се превръща в твърда схема. Както при автоматизираните модели на поведение тя протича по вътрешна принуда, която блокира способността за волево самоуправление.

Това е типично за болестните страсти. Те водят до отвръщане от социалните отношения и ориентират поведението на девиантната личност към собственото „Аз“ и към неговите телесни и психически потребности.

Всичко показва, че сексуалните желания на девиантните личности са изолирани от останалите жизнени отношения, и не само се различават от тези на здравите, но са и по-силни или във всеки случай са по-трудно преодолими. Сексуалното влечение не е качество на тези хора; те са слуги на нагона.

Делението на девиациите според проявите им често пъти разкрива не същността на нещата, а само един външен и незначителен симптом, който не позволява да се правят сериозни изводи за тежестта на отклонението. Въпреки това е необходимо да се отделят някои от най-честите девиантни начини на поведение; от една страна, не е съвсем случайно, че при едного те изглеждат по един начин, а при другиго — по друг; от друга страна, за целите на профилактиката е необходимо да се даде конкретна картина на тези сексуални отклонения.

Изхождаме от нормалните разновидности на сексуалната игра, защото — повтарям още веднъж — между нормата и девиантното поведение съществуват много преходни състояния. Освен това девиацията не съдържа нищо ново. От онези елементи, които се намират като фини следи и в нормалната сексуалност, изпъкват отделни, избуяват, задушават здравото и го убиват.