Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Преди всичко трябва да изясним защо някои прибягват до самозадоволяването. Преди всичко това са хора, които нямат възможност за сексуален контакт с лице от другия пол за дълги или по-кратки периоди, макар да го желаят. Не по своя воля самотни хора или съпрузи, разделени за дълго по външни — например професионални — причини, както и при продължително заболяване на партньора са лишени от интимен контакт. Някои хора понасят неизбежните периоди на въздържание без особени усилия и почти не страдат от него, особено ако рядко и слабо чувствуват потребност от полова активност. На други това струва много енергия и самообладание.

Почти всеки човек е в състояние да овладее временно половото напрежение или да го притъпи с усилена работа. Ако при подобни условия либидото не бъде отреагирано в полюции или в оргазмени сънища, някои хора могат да бъдат така измъчени, че напрежението, траяло месеци и дори години, да предизвика нервни симптоми, неспокойствие, раздразнителност, смущения в съня и снижение на работоспособността. Без съмнение в условията на такъв принудителен сексуален глад самозадоволяването е допустимо и от медицинска, и от етична гледна точка. Нещо повече, то може не само да помогне за премахване на споменатите смущения, но да стане предпазен клапан на сексуалното свръхнапрежение и да предотврати асоциални прояви, като изневярата, случайните полови контакти и сексуалните престъпления. Коя млада жена не би счела за по-приемливо нейният съпруг или годеник, който следва в чужбина, понякога да се самозадоволява и да намери спокойствие, отколкото да се хвърля в прегръдките на някоя друга жена? Може ли ипсацията да доведе до отчуждаване? — В тези случаи — сигурно не. Сексологичният опит показва дори една по-добра нагласа и пренагласа на партньорите, когато половите им функции не са били напълно преустановени за дълго време.

По същия начин мастурбацията при самотни жени, които страдат от полов глад, трябва да се приеме като по-добра алтернатива, отколкото взломът в чужд брак, който много женени мъже все още поощряват с удоволствие и с великодушна отзивчивост, за да хлътнат в следващата „трогателна любов“. Както жените, така и мъжете, които по някаква причина са лишени от любовна взаимност, се държат много по-достойно, ако мастурбират, отколкото ако се сношават в бегло познанство с нелюбим партньор.

Още в началото на века изтъкнати сексолози не се побояха да съветват прибягването до облекчаваща саморегулация при съответни обстоятелства и да говорят за „етичен онанизъм“, с чиято помощ да се компенсират периодите на въздържание в един добър брак и да се избягнат неморалните прояви.

Би било грешка да се пропагандира самозадоволяването. Сексуалността се изпълва със съдържание само в любовта на двама души. Мастурбацията е в състояние да разтовари само телесно и да донесе облекчение от неспокойни пориви, но не повече. Тя не носи щастие като коитусът на двама влюбени; след оргазъма остава чувство за празнота и самотност. Затова тя може да бъде само помощно средство.

Защо обаче подчертаваме безвредността на самозадоволяването? Защото векове наред то е било обявявано не само за грях; защото до ден днешен даже лекари и широко популярни „докторски“ книги го третират като опасна болест, рисуват го в най-мрачни краски и защото все още безброй родители го „обясняват“ на своите деца както тези предразсъдъци и остарели книги. Ето един класически пример от страниците на такъв изживял времето си „Домашен лекар“.

„Поради този духовен разврат, от който той вече не може да се спаси, поради постоянните загуби на сокове и трайната нервна възбуда болният постепенно се изтощава до такава степен, че в него настъпва предразположение към всички възможни нервни заболявания; всички нормални функции на тялото и на духа биват напълно; разрушени и унищожени. Онанизмът може в края на краищата да заболее от душевно страдание, вследствие ча което да падне по-ниско от животно; немалко от тези нещастници завършват в лудницата или със самоубийство“.

Имало е дори лекари, които не се задоволявали с предупреждения, а се борели срещу „порока“ много по-енергично, с нож в ръка. Вайнхолд (около 1820 г.) оперирал препуциума на онанистите и пломбирал половите им органи с тел. Той с удоволствие прилагал този ужасен метод и при бедни хора, за да ги предпази от твърде много деца, с което ги принуждавал да водят целомъдрен живот. Някои лекари „лекували“ женския онанизъм с хирургическо отстраняване на клитора — и това не в Средновековието, а в нашето столетие.