Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Нуждата от научно обоснована ориентация в тази област е голяма, особено сред младите хора. Ако по-старата генерация скрива от тях информацията поради недостатъчна опитност или поради погрешни педагогически схващания, това ще ги накара да утолят жаждата си за знания от нечисти извори; ще бъде култивирано погрешното убеждение, че перверзиите 58 58 Перверзия (лат.) — извратеност (б.ред.). са особено пикантни, опияняващи и изпълнени с удоволствие. Може да стане така, когато за тези неща се премълчава или се шепнат двусмислици, събуждащи любопитството.

В брачната консултация е изпратена изящна, порядъчна в службата и семейството си млада жена със сърдечни оплаквания. За последните не е намерено органично обяснение. Разговаряме за живота, грижите й, нуждите и. Стигаме до брака й. След предпазливо зададения въпрос за наличието на интимни проблеми тя се замисля и се изчервява. На нея й било неудобно да говори: в същност отдавна била намислила да го направи, но досега не намерила кураж за това. „Женени сме от 7 години и се разбираме добре. Само в половия живот и двамата не сме нормални. Поне аз мисля така и това ни потиска — мене повече, отколкото мъжа ми. В първите години на брака ни смятах, че съм фригидна. Само от приятелки зная, че при сношения имало и приятни усещания, които аз не познавах. За първи път ги почувствувах веднаж, когато с мъжа ми бяхме особено силно настроени за любов и той целуваше корема и половите ми органи. Това се е случвало понякога и по-късно. По друг начин не съм усещала това чувство. Мъжът ми понякога има смешни хрумвания. Той иска да се сношаваме, като аз съм обърната с гръб към него. Това не е ли животинско? Ние двамата се владеем и вече рядко се сношаваме. Неотдавна открих, че той има още един порок: той онанира. Аз бях потресена и дори мислех за развод. Но имам угризения за вина, въпреки че не съм направила съзнателно нищо лошо. Много пъти сънувах един мъж, чието лице не разпознавах, но тогава изпитвах същите усещания, и то съвсем силно. Разбира се, всичко това не е нормално. Може ли нещо да се направи срещу тези извращения? Трябва ли заради това нашият иначе добър брак да бъде разтрогнат?“

Удаде ни се да успокоим младата жена. Не можеше и дума да става за опасност от разтрогване на брака, защото двамата се обичаха честно и половият им живот можа да се поправи. Те трябваше само да поговорят за тези неща в подходящо време и форма. Макар известни техни действия да не са обичайни, техният полов живот не може да се нарече извратен.

Не е лесно да се каже какво е нормално и какво не, защото съществуват твърде различни понятия за норма.

1. Статистическата норма. „Нормално е това, което вършат повечето от хората, а ненормално — това, което правят малцина.“ Това е понятието за норма, която може да бъде изразена с цифра чрез изчислената по математически път средна аритметична (доколкото поведението може да се поддаде на такова изчисление). Ако по-голямата част от хората се хранят с твърде много мазнини (което за съжаление наистина е така), затлъстяването би било нормално явление. Ако беше възможно половият живот да се урежда по формулата: нормално = често, ненормално = рядко, щеше да бъде необходимо да се съставят справочни таблици и по тях да се посочи правилният път към нормален сексуален живот.

Статистическото разпределение на честотата обаче ни информира за разпространението на една или Друга форма на интимно поведение на хората при съвременните условия на живот и затова в тази книга се съдържат някои таблици и цифрови данни.

2. Субективната норма. „Нормално е това, което аз правя, което намирам за правилно и отговаря на моя вкус. Който има други наклонности, е абнормен.“ Това е най-удобното и затова най-разпространеното схващане за норма. То не изглежда погрешно. Само че последователите му са склонни да налагат принудително на другите своите възгледи за нормалното в половия живот и да налагат своите навици като задължителни за околните. Ако околните застъпват други мнения, те се чувствуват в правото си да ги поучават и да ги презират. При това малцина са наясно, че нормата, която те смятат за правилна, не е нищо друго освен продукт на тяхното възпитание, на житейския им опит и на личните им преживявания, както и на всички влияния на околната среда, в която са израснали и живеят.