Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

В болшинството от случаите стерилността е лечима. Изгледите за успех са толкова по-добри, колкото по-рано започне лечението и колкото по-млада е двойката, особено жената. Ако една двойка е извършвала в продължение на една година редовни полови сношения без противозачатъчни средства и в благоприятни за зачатието дни (вж. скалата на стр. 227) и не е настъпила бременност, това е вече сериозно основание да се потърси гинеколог. На много места в ГДР съществуват специални консултации 56 56 В НРБ са създадени кабинети по стерилитет към всички окръжни болници; чрез тях може да се осигури и консултация с андролог (б.ред.). за стерилни двойки, в които работят и андролози 57 57 Андролог — от andros (гр.) = мъж; специалист по заболяванията на мъжкия полов апарат (б.ред). . Споменатите по-горе причини налагат да бъде изследван и мъжът, още повече че изследването на еякулата за количеството на спермиите е много по-просто от изследването на проходимостта на яйцепроводите у жената. Дългото изчакване е лишило мнозина от щастието да имат деца.

Често пъти само една консултация за формите и честотата и преди всичко за благоприятните дни на половото сношение довежда до успех (необходимо е да се води календар на менструациите и крива на базалната температура). В много случаи лечението е по-трудно. То зависи от установените причини на стерилността. В ГДР се изразходват за лечение на всяка стерилна двойка по 40 000 марки (в тази сума влизат разходите за стационарно и амбулаторно лечение, за балнеолечение, получените обезщетения за временна нетрудоспособност и загубите от непроизведена продукция). Въпреки това всяко дете, родено благодарение на тези разходи, е придобивка и за родителите, и за всички нас.

Това обаче е и повик към всички брачни двойки, способни за безпрепятствено зачеване, да не пропиляват възможностите си за образуване на семейство. За жените възрастта между 19 и 25 години е фазата на оптимална плодовитост и минимален риск от усложнения при раждането. От биологична и медицинска гледна точка е за препоръчване жената да роди в този период поне първото си дете. На 30-годишна възраст вероятността за зачеване вече се намалява на 30%, докато опасността от усложнения на бременността и раждането значително нараства, особено при първескините.

От социална и демографска гледна точка по-ранното раждане на първото дете е желателно, защото вероятността първото дете да остане единствено е толкова по-голяма, колкото майката е по-възрастна при раждането му. Около единственото дете възникват много повече проблеми, отколкото около израстващото между други деца в семейството. Понятно е, че всички жени биха могли да имат до двадесет и петата си година благоприятни условия, за да станат майки и да отглеждат дете. Към тези условия спадат не само оптималната плодовитост, но и психосоциалната зрелост, която често идва по-късно. Затова 18-годишните не бива да се поощряват да забременяват по-скоро. Макар в нашето социалистическо общество детето вече да не е петно за неомъжената майка, то намира по-благоприятни условия за психическо развитие в един здрав брак, при двама родители, които са го искали и му се радват от сърце. Не всяко момиче ще намери до двадесетата си година желания съпруг и баща на детето си; прибързаният избор на партньора за съжаление много често се заплаща с несполучлив брак и с разтрогването му — в ущърб на вече създаденото дете.

Днес жените встъпват в брак средно на около 22 години. Дори и когато съпрузите са чакали две години, за да се пренагласят към брака, за да се приспособят един към друг и да се справят с новите проблеми, все още не е късно да създадат дете. Късно става вече, когато в името на привидно първостепенни цели (обзавеждане на жилището, кола), заради удобство или по други мотиви се пропиляват още някоя и друга година.

Недовършеното образование не е сериозна причина да се зачеркне детето от семейния план, макар и временно. Следването във висше учебно заведение обикновено се застъпва с най-благоприятния за раждане период в живота на жената. Някои считат студентката и съпруга й за безотговорни, ако тя забременее по време на следването. Днес ние по-скоро сме склонни да препоръчаме това, защото статистиката показва, че когато първото дете (ако изобщо се стигне до него) е родено след завършване на следването, то остава най-често единствено, каквито и субективни или обективни причини да съществуват за това.