Зигфрид Шнабл - Мъжът и жената интимно (Проблеми на нормалния и смутения полов живот)

Трябва да се подчертае, че когато от един брак се раждат две деца, това не е достатъчно, за да се поддържа броят на населението. За тази цел трябва да се ориентираме към семейството с три деца, защото не малък дял от населението остава по биологични или други жизнени причини без собствени деца. Само три от четири момичета стават майки. Със съвременната антиконцепция интервалите между ражданията (по възможност не по-малки от две години) могат добре да бъдат планувани и съгласувани със съответната жизнена ситуация — напр. да се вземат под внимание изпитните сесии и т.н.

Без съмнение в миналото раждането и майчинството създаваха много по-малко проблеми за жената, която беше само домакиня. От друга страна, по-високо развитата личност на жената с образование и с професия в крайна сметка и позволява да даде повече на детето. Затова обаче й е необходима подкрепата на обществото. Всички трябва да преустроят мисленето си и да не виждат в майчинството инцидент, който обременява трудовата дейност и образованието, а да го считат за също толкова важен дълг на обществото и на родителите.

Нашата социалистическа държава обича децата, макар че все още не всеки гражданин ги обича. Тази любов се изразява в редица социалнополитически мерки и преди всичко в онези, които бяха набелязни на VIII и IX конгрес на Германската единна социалистическа партия. Те насърчават желанието за дете и дават възможност майката да отглежда децата си (удължаване на отпуската за бременност и раждане до 24 седмици: запазване на работното място в продължение на 1 година, когато майката не желае да започне работа веднага след раждането; платен отпуск по болест за същото време от второто дете нататък; намалено работно време за многодетните майки при запазено възнаграждение; ускорено изграждане на ясли, детски градини и детски домове; детски надбавки от 1000 марки още за първото дете, отпускане на щедри кредити до 10 000 марки на младоженци; предимство на многодетните семейства при разпределяне на жилища и т.н.). Всеки отделен човек трябва да се чувствува призван да действува в духа на тези мерки — колегите, ръководителите на предприятието, съседите и не на последно място — и бащите. Равноправието на жената става формален юридически фарс без равноправното участие на мъжа в задълженията в семейството и домакинството. Не се касае само за това детето да бъде „настанено някъде“, родителите му да бъдат финансово подпомогнати и да бъде разтоварена майката, макар и това да е все пак значителна подкрепа. Важното е тя да има достатъчно време да се занимава с детето, без да бъде претоварена. Едва тогава детето става радост и потребност. Без тази нагласа даже при най-добри социалнополитически мерки ще имаме малко деца.

Утвърждаването на семейство с повече деца не е главно въпрос на материални условия; хората с достатъчно пари, време и битов комфорт съвсем нямат най-много деца. Най-важна е положителната нагласа към детето. Тя се изразява в готовността да се възприемат с удоволствие някои трудности, които децата налагат, но не премахват радостите и човешкото богатство на родителството. За да се развива тази нагласа и да се отстранят факторите, потискащи естествения стремеж към създаване на деца, е необходимо системно възпитание, в което трябва да участвува с всички средства цялото общество.

Все още се ширят най-чудновати схващания за норма и извратеност в сексуалния живот. В любовта на напълно здрави двойки се явяват конфликти и неприязън, когато жената, мъжът или и двамата мислят, че един или друг начин на възбуждане е ненормален и затова трябва да бъде избягван; в същност се касае за естествени варианти на любовната игра.

По какво трябва да се ориентира човек, за да реши кое е нормално? Не винаги е възможно да се направи това разграничение само по чувство. От друга страна, съществуват навици, които могат да създадат опасност за отдалечаване от човешкото в сексуалността и за ощастливяването в партньорството. По тази причина информацията за граничните прояви и нормалните отношения в половия жовот е необходима.

Изучаването на отклоненията в половия живот не вреди на нормалните усещания; заедно със сексуалноетичното възпитание то дори помага да се предотврати излизането от рамките на обичайното и навлизането в извратено сексуално поведение. Тези познания помагат и за правилно държане с полово извратени хора.