Пол Андерсън - Операция „Хаос“

До гаража беше по-свободно. Тук-таме се забелязваха временно напуснали обсадата, колкото да похапнат или да подремнат в спалните си чували. Те бяха на доста голямо разстояние от преносимия олтар, поставен в другия край на градината, пред който от време на време някой коленичеше и се молеше.

Подсвирнах:

— Това чудо се е появило, след като съм си тръгнал от работа.

Джини силно ме стисна за китката.

Службата водеше йоанитски свещеник. Въпреки височината не можехме да сгрешим — ясно виждахме бялата му мантия и молитвената поза с широко разперени ръце, също като крилата на орел. Сигурно с часове можеше да седи така. Дочухме тъжно песнопение. Зад олтара проблясваше висок Т-образен кръст. На самия олтар се намираха четири талисмана — чаша, скиптър, меч и диск. Двама богомолци размахваха кадилници. Във въздуха се носеше сладникаво и — колкото и да е странно — мразовито ухание.

Никога не съм си правил труда да вникна в обичаите на новата църква, пък, честно казано, и на старите. Не че аз и Джини бяхме чак толкова невежи и не бяхме наясно с новите научни открития, които доказваха реалността на Бога и всичко останало — абсолютното зло, изкуплението и задгробния живот. Но имахме чувството, че това са откъслечни сведения, а зад тях се крие нещо по-важно. И че Бог има толкова много проявления, та всички те едва ли могат да бъдат обхванати от ограниченото човешко съзнание. Тъй че смело можехме да се наречем унитарианци 1 1 Унитарианци — привърженици на течение в християнството, които отхвърлят догмата за Светата Троица. Бел.прев. .

— Стийв — прекъсна Джини мислите ми. — Чела съм нещичко за доктрините и обредите им, но то е само върхът на айсберга, пък и беше преди няколко години. Във всеки случай, трябва да бъдеш причестен, не, нещо повече — посветен, дори адепт, чак тогава можеш да кажеш, че разбираш какво означава този обред.

Разтревожих се.

— Може ли да ни свали на земята?

Все по-обезпокоен гледах пресекливото, сякаш без източник сияние и целия разиграващ се пред мен спектакъл. Сградата беше обсадена от едри, облечени в сини униформи полицаи. Язвителните забележки по техен адрес явно ги дразнеха. Пък и повечето вероятно принадлежаха към традиционните църкви и нямаха нищо против да арестуват проповедника на вероучението, който твърдеше, че тяхната собствена вяра трябва да изчезне.

— Не — отговорих си сам. — Няма да стане. Ако ни свали, ченгетата веднага ще го тикнат в дранголника. Може би сега ни анатемосва? Виж, не е изключено да свърши тая работа, щом имаме свобода на религията и човек не може да заповядва на Бога, а само да проси неговата милост. Ами ако действително прави заклинания и призовава злите магически сили?

Високият глас на Джини прекъсна мислите ми:

— При тези гностици 2 2 Гностици — представители на религиозно течение от II-III век, което обединява християнството с религиите на Древния Изток и някои древногръцки философски направления. Бел.прев. най-трудното е да разбереш къде свършват молитвите и къде започват заклинанията им. Хайде да слизаме, докато не се е случило нещо във въздуха. Не ми харесва това, което става наоколо.

Кимнах и насочих метлата към главния корпус. Йоанитите не ме тревожеха особено, пък и свещеникът им, общо взето, също. Навярно отслужваха езотеричната си меса 3 3 Езотеричен (гр.) — таен, скрит, достъпен само за посветените; меса (лат.) — богослужение, литургия. Бел.прев. само за да въодушевят демонстрантите. Нима самите те не прокламираха, че тяхната църква е църква на вселенската любов? Може би тя наистина няма нужда от насилие, защото се е издигнала над всичко земно?

„Времето на Вехтия завет — времето на Отеца — бе време на силата и страха. Времето на Новия завет — на Сина — бе време на изкуплението. Времето на Евангелието от Йоана — на Светия дух — ще бъде време на любовта и разкриване на тайните“… Така поне проповядваха.

Полицията беше забранила полетите в непосредствена близост до демонстрацията. Изключение се правеше само за онези, които искаха да отлетят оттук.

Йоанизмът е обществено движение. Но главно простолюдието и представители на най-низшите слоеве от обществото ставаха йоанити. За повечето от тях идеята за отказване от този достоен за презрение свят се свеждаше единствено до искането — станало напоследък много модерно — той да бъде унищожен. Пък и изкушението да излетиш стремглаво по стълбицата нагоре и там да си пиеш коктейла често се оказваше твърде силно за обикновения човек.