Пол Андерсън - Операция „Хаос“

Естествено аз и Джини бихме могли да настояваме пред тях, че имаме право да дойдем тук, но това нямаше да предизвика нищо друго, освен скандал. Изобщо по-добре беше да се промъкнем незабелязано — както за враговете, така и за приятелите ни. Само че доста бяхме поизгубили от сръчността си, та трябваше да внимаваме.

Успяхме — метлата като призрак влетя в гаража. Спомагателната вентилационна система, която имаше изход тук, минаваше през цялото здание, от първия етаж до покрива. Обикновено работниците влизаха и излизаха през вратите. Но днес те бяха обградени с двоен обръч — с телата на опозиционерите и със защитните полета, издигнати от нас. За да се снемат, бяха необходими усилията на висококвалифициран магьосник.

Освен това техниците от агенцията на Пинкертон не правеха толкова сигурни заклинания, колкото ни се искаше. Всички прозорци на първия етаж бяха със затворени капаци. През вентилационната шахта се чуваше неясен говор и молитвено песнопение. Паркирах метлата и пошепнах на ухото на Джини (косите й гъделичкаха ухото ми, това беше възхитително):

— Знаеш ли, може да е за добро, че е дошъл техен свещеник. През деня пееха народни песни.

— Милият ми глупчо — тя силно ме стисна за ръката. — Хайде да видим какво става там.

Надзърнахме през прозореца, който гледаше към хола и стълбището. Отвътре предизвикателно светеше и ние тръгнахме в тази посока. Стъпките ни отекваха в тишината. Почувствахме облекчение едва когато стигнахме кабинета на моя шеф — Барни Сторласон.

Огромното му туловище стърчеше над бюрото.

— Вирджиния! — прогърмя гласът му в началото. — Каква приятна изненада! После колебливо добави: — Но… опасността…

— Както ми обясни Стийв, не заслужава внимание — прекъсна го Джини. — Имам чувството, че смятате да задействате превъзходна магия.

— Разбира се, имаме такова намерение. — Докато говореше, забелязах, че не особено красивото лице на моя шеф се бе изкривило от умора. Той самият настояваше след работа да се върна в къщи и да чакам там. Това изглеждаше логично, но си имаше и слаби страни. Например, ако работите ни не потръгнеха и демонстрантите се втурнеха в атака, аз можех да се превърна във вълк и да ги задържам, докато дойде полицията. Но Барни остана в кабинета си заедно с няколко доброволци, които да му окажат помощ при нужда. Все пак той беше не само талантлив изследовател, а и наш директор.

— Стийв обясни ли ви какво сме намислили? — продължи Барни. Явно бе решил да приеме предложената от Джини помощ. — Трябва да се уверим, че сложната и скъпо струваща апаратура не е пострадала. Не искам да споменавам напълно унищожените уреди… Само си помислете колко време и пари ще са ни необходими за възстановяване на всеки уред! От рогатката за откриване на руда до вечния двигател! Убеден съм, че всичко има необходимата защита, но все пак една проверка от страничен човек не е излишна. После минете през цеховете и лабораториите и вижте да не би да съм пропуснал нещо. Където е нужно, включете защитата.

— О’кей — Джини доста често беше идвала тук и познаваше обстановката. — Каквото ми потрябва, ще го взема от склада. А ако се наложи помощ, ще помоля момчетата от отдела за алхимия. — Тя помълча малко. — Подозирам, че и двамата сега ще бъдете заети. И то много!

— Да, имам намерение да им дам последна възможност да се махнат оттук — каза Барни. — А в случай, че някой от тях побеснее, по-добре ще е Стийв да е до мен. На телохранител като него може да се разчита.

— А пък аз смятам, че ти и сам си си добър телохранител — похвалих го аз.

— Безспорно, както винаги си прав — съгласи се Барни. — Но не забравяй, че трябва да се съобразяваме със закона. Аз не съм собственик на тази земя, а само директор на предприятието, построено върху нея. Ние действаме по инициатива на нашите работници, и то след като дирекцията се съгласи да ни подкрепи. Джек Робъртс одобри плана ни. Освен това, независимо дали сме собственици на земята, или не, ако използваме магия срещу тези, които са нахълтали във владенията ни, ще постъпим не толкова жестоко, колкото при използването на огнестрелно оръжие. Действията ни ще бъдат само безвредни отбранителни мерки в защита на нашия живот, на децата и имуществото ни.

— При условие че няма да се изложим на пряка опасност — контрирах го аз.

— Точно това се опитваме да предотвратим — напомни той. — Във всеки случай заради закона бъдещата свидетелка, която ще остане в сградата, трябва да е наясно с нашите планове.