Пол Андерсън - Операция „Хаос“

Сега вече ми е ясно, че от човечеството не бива да се очакват разумни решения.

Въпреки всеобщото убеждение заплахата не се появи внезапно, някои от самото начало предупреждаваха за нея. Те изтъкваха, че йоанитите вече са станали доминираща сила в политиката на няколко държави, които започнаха да се отнасят не особено дружелюбно към нас. И че постепенно приобщават към вярата си цяла Америка. Но ние много-много не се вслушвахме в предупрежденията — бяхме твърде заети с възстановяването на разрушенията от войната. Твърде заети: всички заедно и всеки поотделно. Решихме, че онези, които бият тревога, са реакционери и жадни за власт маниаци (не е изключено сред тях да е имало и такива). Може би идеологията на йоанитите е идиотска, смятахме ние, но нали първата поправка към Конституцията гарантира свободата на проповедта и вероучението? Вероятно заради йоанитите петристките църкви имат известни затруднения, но това си е техен проблем. Действително в нашия век на науката да се говори за опасност, произлизаща от някаква религиозно-философска система… уж ловко разпространявана навсякъде… която подчертава стремежа си към мир почти толкова последователно, колкото и квакерите… и поставя любовта към ближния над всичко… Добре де, казвахме си, нашето светско общество и усложнената ни от ритуали вяра само ще спечелят, ако възприемат нещичко от учението на йоанитите.

И така, движението и неговото влияние се разрастваха. Никой не знае как уж мирните демонстрации все по-често започнаха да се превръщат в свирепи бунтове. Стачките, неразрешени от правителството и издигащи все по-неразумни искания, станаха често явление. Агитацията парализираше един след друг студентските градове. И все повече хора започваха дълбокомислено да философстват, че е необходимо да бъде разрушен старият ред, безнадеждно затънал в корупция, и на негово място да построим Рая на любовта. И ние, тоест мнозинството от народа, което не желае нищо друго, освен да го оставят на мира и да му дадат възможност да си копае личните градинки, се чудехме: как така изведнъж, буквално за една нощ страната се срина в пропастта?

Братко мой, това не стана за една нощ!

Дори не за една Валпургиева нощ!!!

През този юлски ден се върнах рано в къщи. Нашата улица, отделена със стена, беше тиха и спокойна. Навсякъде бяха поставени старинните огньове на Свети Елм. Къщите и цветните лехи се къпеха в слънчева светлина. Забелязах, че няколко съседи прелетяха край мен на метли, струпали в багажниците си покупки от бакалията, а в добавка — и по едно-две деца, привързани към детските седалки. Този начин на придвижване беше най-популярен сред младежта в нашия окръг. Предпочитаха го и хубавичките млади жени, които в топло време бяха облечени само по бански костюми. Но залятата от слънце сцена не повдигна настроението ми.

Чувствах се отвратително. Току-що се бях измъкнал от една каша в нашия завод. Добре че аз и Барни разработихме план как да се справим с неприятностите, които започнаха вчера вечерта. Малко се поуспокоих, като си представих как ще действаме по-нататък. Пък и вече съм си почти в къщи — ето че се показа и покривът на нашия дом.

Влетях в открития гараж, слязох на земята и окачих моя „шеви“ до „фолксбяса“ на Джини. Вече бях оставил метлата и се запътих към входната врата на къщата, когато като просвистял във въздуха куршум прозвуча вик: „Татко! Татко!“.

Прегърнах дъщеря си. Къдрави руси коси, огромни сини очи — не дете, а произведение на изкуството!

Беше облечена в костюм на херувим и трябваше да бъда много внимателен, за да не смачкам крилата. Преди, когато летеше, вземахме предпазни мерки: връзвахме я за стълба и Джини я наблюдаваше. А сега как е успяла да се измъкне?

О, ясно ми е! Иззад ъгъла на метла долетя Сварталф — изгърбен, опашката му вирната и ругае. Явно Джини му е поверила момиченцето да го гледа. Безспорно той добре се е справял — да не я пуска вън от двора, да я пази от всякакви неприятности… докато тя не е видяла, че идва баща й.

— О’кей — разсмях се аз, — стига толкова. Хайде да влезем и да кажем „У-у-у“ на мама.

— На свинче ли?

Миналата есен по случай рождения ден на Вал събрах пари за скъпо струваща магия. Преобразяваше ме Джини. Дотогава, като си играех с детето, аз се превръщах във вълк. Ама друго си беше да се разходиш на дебела, украсена с цветя свиня! Съседските деца и до днес разказват за този случай.