Пол Андерсън - Мародерът

— Той не съобщи за избухването! — сърдито възкликна Тревелян. — Ние изгубихме информацията за приближаващата ударна вълна.

— Да се върнем веднага — предложи ридонитът.

— Е… не, няма да го направим. Ако изпуснем Мърдок, кой знае с какви злодеяния ще завърши експедицията му. Ще има и други свръхнови.

— Целта му вече ни е ясна.

— Какво? — Тревелян едва не изпусна лулата си.

— Погледнете фотоувеличителния дисплей и ето тук — пипалцата му се плъзнаха по таблото. — Имам предвид звездата от клас G-3, която се намира на разстояние сто светлинни години от свръхновата. Изчисленията показват, че в момента на експлозията тя е била още по-близо. Курсът на наблюдавания обект и траекторията на звездата се пресичат. Напълно възможно е полетът да завърши в точката на пресичането.

— Но… Не! — протестира Тревелян. — Какво ще търси там?

— Дозата радиация, получена от всяка планета на по-малката звезда през време на експлозията на свръхновата, е била хиляди рентгена. Атмосферата и магнитното поле са представлявали известна защита, но е очевидно, че биологичната катастрофа е била неизбежна. Нисшите форми са могли да оцелеят, по-специално растенията и морските обитатели. След това би възникнала нова екологична структура, безспорно нестабилна, с висока степен на мутиране, но стремяща се към равновесие. Възможно е наличието на радионуклиди на повърхността на планетата все още да изисква специални предпазни мерки. Но като цяло, ако около по-малката звезда обикаля хипотетична планета, годна да бъде използвана от човечеството и от моя народ, тя ще прилича твърде много на Земята и Ридон. Ще добавя, че подобни катаклизми многократно са предизвиквали унищожаването на висшите форми на живот, включително — доколкото ми е известно — и на вашата планета.

Безстрастният глас на ридонита едва достигаше до Травелян. Обхвана го ужас.

Жълтата точка се превърна в диск, твърде ярък за невъоръжено око. Мъглявината, образувала се при експлозията на свръхновата, се намираше на тридесет парсека от тях — малко петно сред околните съзвездия. Върху черното кадифе на Космоса отново засия Млечният път. Изискваше се голямо въображение, за да си представи човек как са бушували небесата преди четири столетия. Нямаше нищо необичайно нито в параметрите на междупланетното пространство, фиксирани от уредите, нито в това, че около жълтата звезда обикаляха седем планети.

Но Тревелян знаеше, че първото впечатление лъже. Всяка планета винаги е уникална посвоему, а третата от седемте, която привлече вниманието му, напомняше Земята.

Той използваше само визуалните средства за наблюдение. Детекторите на „Кампесино“ можеха да открият лазерните лъчи и автоматите. Мърдок изведе звездолета си от хиперпространството на няколко милиона километра от планетата. Преследвачите му повториха маневрата му. А сетне, за да не се разкрият с потока неутрино, включиха двигателите и преминаха на захранване от акумулаторите.

— Наблюдаваният обект се приближи до атмосферата на планетата от земен тип — съобщи Пушача.

— Не ме учудва. — Тревелян вдигна очи от компютъра. — Може да се смята, че това е втора Земя. Съставът на атмосферата, радиационният фон, диаметърът и масата практически са еднакви. Около планетата на близко разстояние обикалят две луни, ето защо кривата на приливите и отливите е твърде сложна, но океанът не е заплашен от загниване. Един оборот е равен на двадесет и осем часа, а наклонът на оста към плоскостта на орбитата е дванадесет градуса. Средната температура е малко по-висока от земната, няма полярни шапки, повърхността на сушата е почти колкото земната, климатът е по-мек. С една дума, ако не се смятат зоните с повишена остатъчна радиация — идеално местенце.

— Възможни са екологични отклонения — обърна внимание ридонитът.

Тревелян трепна.

— Дявол да го вземе, можехте да не ми напомняте — той се намръщи и се облегна в креслото. — Какво да правим с Мърдок, там е въпросът. Сега-засега не нарушава закона, ако не вземем предвид, че не е регистрирал откритата от него планета. Но вероятно не ще можем да докажем, че е идвал тук и по-рано, а не се е появил случайно, променяйки курса на звездолета. Освен това подобно закононарушение е твърде обичайно.

— Нима няма начини да се принуди човек да каже истината?

— Разбира се, има. Електронно сондиране на мозъка. Но се изисква съгласието на индивида. Ето защо този начин се прилага само за потвърждение на честността на свидетелите по обвинението. Излиза така, че в нищо не е виновен.