Пол Андерсън - Мародерът

— Корди никога не са ме арестували — изхили се Мърдок. — Само са спирали дейността ми. Успявах да им се изплъзна и да не оставя улики. Така че не ви се сърдя — той вдигна чашата си. — Честно казано, благодарен съм ти, приятелю. Ти ми показа, че вървях по крив път. Сега намерих начин не само да забогатея, но и същевременно да стана толкова уважаван човек, че никой няма да посмее в мое присъствие да се уригне без разрешение.

Фаустина запали цигара и издуха дълга струя дим към тавана.

— Поръчаха ми да проверя дали вашето твърдение е истина — отбеляза Тревелян.

— Моля, всичко е както си му е редът. Пък и вече знаете всичко. Намерих си звездолет — не ме питайте как — и отлетях в съзвездието Еридан. Открих планета — необитаема, но годна за колонизиране, и представих документи, удостоверяващи правото ми на първооткривател. Инспекторът от Службата в отчета си потвърди, че заселването на Сполука — така я нарекох, не противоречи на закона. И сега съм на Земята, събирам екипаж и необходимите съоръжения за подготвителните работи, за да осигуря безопасността на колонистите. Нали помните — продължи с назидателен тон — да се провери дали има опасни организми и вещества, да се определят климатичните условия, сеизмичните характеристики и така нататък. След като приключа с подготвителните работи, ще започна да рекламирам планетата си и ще организирам извозването на колонистите. Докато действа патентът ми, аз ще установявам правилата за пристигане на Сполука. Повечето първооткриватели вземат от колонистите такса за доставянето им. Но аз имам намерение да им осигуря не само междузвездния полет, а и предварително построени жилища, пътища, подготвени за сеитба поля, за да започнат веднага да работят. Ето защо ми бе необходима финансова подкрепа.

— Идеята ви не е нова — предупреди го Тревелян. — Досега не е носила доходи. Стойността на заселването е толкова висока, че първата вноска не е по джоба на средния имигрант. Затова той си остава вкъщи, а пишман-първооткривателят се разорява. В края на краищата е благодарен, ако успее да продаде построеното за една хилядна от вложените средства.

— Този път всичко ще бъде другояче — възрази Мърдок. — Ще искам от тях минимална такса, горе-долу половината от сумата, необходима за купуване на земята и обзавеждането. Те ще дойдат. — Изпи чашата си и отново я напълни. — Какво ли е предизвикало интереса на корди? Аз не ти казах нищо ново, цялата информация е във вашите компютри. Щом сте решили да си пъхате носа в моите работи, защо не ме попитахте по-рано, преди да завърша подготовката на експедицията?

— Преди не успяхме — с горчивина призна Тревелян. — Анализът на някои факти завърши едва вчера. Мъчим се да осигурим сносни условия за живот из цялата Галактика, но не ни стигат силите за всичко. Твърде разнооб…

— Много добре! — прекъсна го Фаустина.

Тревелян я погледна мрачно:

— Бъдете предпазлива, иначе един прекрасен ден ще станете жертва на това разнообразие.

Мърдок се намръщи:

— За днес стига. Обсъдихме всичко. Това е моята вечер с моята жена, а ти май душиш нещо. Но пред закона аз съм чист, нали така? Много добре, измитай се оттук.

Тревелян се напрегна.

— Или лека нощ, ако така повече ти харесва — усмихна се Мърдок, като реши, че с грубост няма да си помогне.

Тревелян стана, поклони се, учтиво се сбогува и излезе. В поведението на противника си забеляза не толкова злорадство, колкото желание да си отмъсти за предишните несполуки.

„Ще се наложи да взема решителни мерки“ — помисли си той.

От земната орбита и от Слънчевата система „Кампесино“ излезе, използвайки гравитационните двигатели, а после се гмурна в хиперпространството. Това беше мощен звездолет, оборудван с лодки за кацане и с всичко необходимо за разработване на необитаеми планети. Екипажът му се състоеше от Мърдок, Фаустина, пет-шест космонавти и няколко техничари.

След него излетя и „Джинджи“ — компактен бързоходен кораб. Негов екипаж бяха само Тревелян и един хуманоид с непроизносимо име, чието значение приблизително съответстваше на земното Пушача. Преследването на звездолет в Космоса е по-скоро изкуство, отколкото наука, а всъщност си е чиста магия. В обикновеното пространство не бе необходимо много време да се намери „Кампесино“. На Тревелян му помагаха телескопът и датчиците за топлинно излъчване, за елекромагнитни вълни, за неутриновите потоци от гравитационните двигатели. Но в хиперпространството единствено слабият факел на тахионите издаваше местоположението на кораба. Пък и Мърдок положително не бе забравил да включи детекторите на звездолета си.