Томас Харди - Кметът на Кастърбридж (Животът и смъртта на един волеви човек)

— Е, на жената ще й е по-леко — обади се друг мъдрец. — За стриганите овчици моряците са тихо пристанище, пък този млад моряк си има и пари, а по всичко личи, че тя напоследък е живяла в оскъдица.

— Помнете ми думата, няма да тръгна подире й! — изрече земеделецът и упорито се запъти пак към мястото си. — Нека върви, където ще! Щом има наклонност към такива приумици, да си троши главата. Ама не трябваше да взема и момичето — то си е мое; ех, ако можеше това да се повтори, не бих й дал детето!

Скоро посетителите започнаха да се разотиват от палатката: подбуждани от смътно чувство на вина, че са помогнали за една недопустима сделка, или защото беше вече късно. Мъжът облегна лакти на масата, клюмна глава върху ръцете си и скоро захърка. Продавачката на каша, решила, че е време да затваря, се погрижи останалият ром, млякото, пшеницата, стафидите и другата стока да бъде натоварена в каруцата, после се приближи до мъжа, оборил глава на масата. Разтърси го, но не можа да го събуди. И тъй като тази вечер палатката нямаше да се разваля — панаирът продължаваше още два-три дни, — тя реши, че спящият, който явно не е скитник, маже да остане тук за през нощта заедно със своя кош. Изгаси последната свещ, излезе, като спусна платнището над входа и си замина.

Утринното слънце струеше през цепнатините на брезента, когато мъжът се събуди. Палатката бе изпълнена с топла светлина и във въздуха, бръмчейки напевно, кръжеше една голяма синя муха. Освен бръмченето на тази муха не се чуваше никакъв друг звук. Мъжът огледа всичко около себе си: пейките, масата, качена на магарета, коша с инструментите си, печката, на която се вареше предишния ден кашата, празните паници, разпилените пшеничени зърна, тапите, с които бе осеян тревистият под. Сред отпадъците той забеляза някакъв малък блестящ предмет и го вдигна. Това беше венчалният пръстен на жена му.

Смътният спомен за събитията от миналата вечер изплува в съзнанието му и той пъхна ръка в горния си външен джоб. Зашумоляха натиканите там банкноти на моряка.

Това ново потвърждение на мъглявите му спомени бе достатъчно: сега той знаеше, че не е било сън. Продължи още дълго да седи, забил поглед в земята.

— Трябва час по-скоро да се махна оттук — каза той решително накрая, като човек, който не може да улови мислите си, ако не ги произнесе на глас. — Отишла си е… да, разбира се, отишла си е с онзи моряк, който я купи, и с малката Елизабет-Джейн. Дойдохме тук, аз ядох пшеничена каша, а в кашата имаше ром… и продадох жена си. Да, така беше и ето ме сега още тук. Какво да правя, достатъчно ли съм изтрезнял, за да вървя?

Той стана, установи, че се намира в съвсем прилично състояние и може без усилие да потегли на път. Метна на гърба си коша и се убеди, че може да го носи; после повдигна края на платнището, който служеше за врата, и се озова навън.

С мрачно любопитство се огледа. Свежото септемврийско утро го оживи и ободри. Като дойдоха тук предишната привечер с жена му и дъщеря му, бяха уморени и почти нищо не забелязаха, затова той сега разглеждаше околността сякаш за пръв път. Стоеше на открито, високо място, оградено с горичка от едната страна, към което водеше лъкатушен път. Долу се виждаше селото, дало името на това възвишение, където всяка година ставаше панаирът. Оттук започваше наклон към долините, а отвъд тях следваха други възвишения, осеяни с гробни могили и набраздени с останките на стари укрепления. Всичко се къпеше в лъчите на наскоро изгрялото слънце, неуспяло още да изсуши дори едно-едничко стъбълце на изобилно оросената трева там, където се бяха проточили дълги сенки на жълтите и червени фургони, разтеглените отражения, на чиито колела напомняха орбити на комети. Собствениците на разни павилиончета и всички цигани, останали да нощуват тук, се бяха настанили в палатките или в каруците си, или пък лежаха под тях, загърнати в конски покривала, тихо и неподвижно като в обятията на смъртта — само случайното изхъркване на някого издаваше присъствието му. Но Седмината Спящи 8 8 Герои на популярен мит от сирийски произход, заимствуван от християните през III в. на н.е. — Б.пр. са имали куче; такива кучета от неизвестни породи, които следват скитниците и представляват нещо средно между куче, котка и лисица, също лежаха наоколо. Някакво паленце изскочи изпод една каруца, джафна за авторитет и пак си легна. То бе единственият свидетел на обстоятелството, че земеделският работник напуска уейдънския панаир.