Томас Харди - Кметът на Кастърбридж (Животът и смъртта на един волеви човек)

— Бил е земеделец нали, когато за последен път си чула за него?

— Да.

— А мене той навярно изобщо не е виждал? — продължаваше да пита нищо неподозиращото момиче.

Мисис Хенчард се смълча за миг и после отговори с усилие:

— Не те е виждал, Елизабет-Джейн. Но нека да вървим нататък.

И майката се упъти към другия край на панаира.

— Мисля, че няма смисъл да питаме тук за когото и да било — забеляза дъщерята, като се озърташе наоколо. — Хората по панаирите се сменят както листата на дърветата. И освен тебе тук едва ли ще се намери поне един човек, който да е бил тогава също на този панаир.

— Не съм съвсем уверена в това — възрази мисис Нюсън (такова бе сегашното й име), загледана с любопитство в някаква точка под един зелен склон наблизо. — Виж там.

Дъщерята погледна в указаната посока. Предметът, привлякъл вниманието на майката, бе един триножник от забити в земята пръти, на които висеше котел, загряван отдолу с тлеещи дърва. Над съда се бе привела старица, мършава, сбръчкана и едва ли не в парцали. Тя бъркаше съдържанието на котела с голяма лъжица и от време на време грачеше с пресипналия си глас.

— Хайде на хубавата каша!

Това бе стопанката на палатката с пшеничената каша. Някога тя беше преуспяваща търговка, спретната, с бяла престилка, парите й дрънчаха в джоба, а сега палатката я нямаше, жената беше мръсна, липсваха маси, пейки и клиенти, ако изключим двете русоляви, помургавели от слънцето хлапета, които я доближиха и казаха:

— Две малки порции, ама сипи ни повечко!

Тя им отсипа каша в две нащърбени жълти паници от най-проста глина.

— Старата беше тук и тогава — изрече мисис Нюсън и пристъпи нататък.

— Не говори с нея, това е неприлично! — опита се да я възпре дъщерята.

— Само една думичка ще й продумам… А ти почакай тук.

Момичето не се възпротиви и тръгна към павилиончетата с цветните басми, а майката се насочи към възрастната продавачка. Щом я зърна, бабичката почна да й предлага стоката си и удовлетвори молбата на мисис Хенчард-Нюсън да й даде каша само за едно пени с такъв ентусиазъм, с какъвто на времето се отзоваваше на молби за порция от шест пенса. Когато тази soi-disant 10 10 Така наречена мнима. (фр.). — Б.пр. вдовица взе от ръцете й паницата с рядка и безвкусна полутечност, заменила гъстата каша от едно време, старата вещица отвори една кошничка, оставена зад огъня, и като измери клиентката си с лукав поглед, прошепна:

— А някоя и друга капка ром?… Скришом ще го сипна, нали разбирате… да кажем, за два пенса… И кашата ще стане блага-блага, като ликьорче!

Клиентката горчиво се усмихна, припомнила си старата уловка, и поклати глава с такъв вид, че старицата нищо не разбра от жеста й. Като взе подадената й оловна лъжица, мисис Нюсън почопли кашата и престорила се, че яде, каза предразполагащо на старата вещица:

— Имали сте и по-добри времена, нали?

— О, мадам… и още как! — отвърна бабичката и разтвори шлюзовете на своето сърце. — Трийсет и девет години как съм на тоя панаир, бях момиче, после булка, сетне пък вдовица, и отлично разбрах какво значи да имаш работа с най-бездънните търбуси в околността! Мадам, едва ли ще повярвате, че някога си имах не палатка, а цяла шатра, истинска примамка за посетителите на тоя панаир! И всеки, който дойдеше тъдява, не си отиваше, без да е опитал от пшеничената каша на мисис Гудинаф. Умеех да угаждам и на духовните пастири, и на богатите контета, умеех да угаждам както на града, тъй и на селото, дори на грубите, безсрамни женоря. Но проклета да съм, хората не ценят това! Честната търговия не носи доход… в днешно време печелят само хитреците и мошениците!

Мисис Нюсън се озърна — дъщеря й още се залисваше при най-отдалечените павилиони.

— А не си ли спомняте — предпазливо запита тя старицата — как точно преди осемнайсет години във вашата палатка един мъж продаде своята жена?

Вещицата се замисли и леко поклати глава.

— Да беше се вдигнал шум около тая работа, начаса щях да си припомня — рече тя. — Помня всеки бой между съпрузи, всяко убийство, умишлено или неволно, даже всяко джебчийство — поне по-едро; — всичко туй съм го видяла с ей тез очи. Но продажба на жена? Трябва съвсем тихо и кротко да е станало.

— Да, може би. Така изглежда.

Продавачката на пшеничена каша отново леко поклати глава.

— Чакайте… Чакайте! Спомних си! — възкликна тя. — Поне си спомням за човека, който направи такова нещо; беше с рипсено сако и носеше кош с инструментите си. Таквиз неща обикновено не задържаме в главите си. Ама тоя човек съм го запомнила само защото на следващата година пак беше тук на панаира и ми каза един вид тайно: ако някаква жена дойде да пита за него, да й предам, че е отишъл… де беше то… а, да, в Кастърбридж! Но, боже, съвсем не мислех, че ще си го припомня!