Томас Харди - Кметът на Кастърбридж (Животът и смъртта на един волеви човек)

Спряла поглед върху момичето, майката бе обзета от тъга — не смътна, а възникнала в резултат на логични заключения. И двете още носеха усмирителната риза на бедността, от която майката толкова пъти се бе опитвала да се избави заради Елизабет. Жената отдавна бе забелязала как пламенно и упорито се стреми да се разгърне младият интелект на дъщеря й; обаче и сега, когато тя бе вече на осемнадесет години, той още не беше докрай развит. Съкровеното желание на Елизабет-Джейн — желание трезво, но потискано — бе да вижда, да слуша, да разбира. И тя постоянно питаше майка си какво трябва да направи, за да стане по-знаеща жена, която да се ползува с по-голямо уважение — да стане „по-добра“. Опитваше се да проникне в същността на нещата по-дълбоко от другите девойки, които като нея се трудеха в бедност, а майката въздъхваше, чувствувайки, че е безсилна да помогне на дъщеря си в нейния стремеж.

Морякът, загинал или не, беше сега завинаги загубен за двете. От Сузан вече не се изискваше твърда, благочестива привързаност към него като към съпруг — привързаност, която бе продължила до момента, в който направи своето прозрение. И тя се питаше дали сегашният момент, когато отново е свободна, не е най-благоприятният за нея в света, в който всичко се стича така неблагоприятно, за да се реши на отчаяна постъпка и помогне на Елизабет да успее в живота. Разумно или не, но й се струваше, че ако потисне гордостта си и потърси първия си мъж, това ще бъде най-правилната начална стъпка. Възможно бе той така да се е пропил, че вече да е в гроба. Но може и да бе намерил сили да се удържи, защото през съвместния им живот рядко му се случваше да се напие, а от хроническо пиянство не страдаше.

Във всеки случай едно бе правилно: тя трябва да се върне при него, ако е жив. Трудността на издирването се криеше в необходимостта да открие истината на Елизабет, а майката не смееше и да помисли за такова нещо. Накрая тя реши да почне търсенето, без да посвети дъщеря си в предишните си отношения с Хенчард, и да остави на него, ако го намерят, грижата да постъпи, както намери за добре. Така можем да си обясним разговора между двете на панаира и почти пълното неведение, в което се намираше Елизабет.

Жените продължиха своя път, разполагайки единствено с онова оскъдно сведение за местонахождението на Хенчард, което получиха от продавачката на каша. Парите трябваше старателно да се пестят. Движеха се само пеш. Понякога ги качваше на своята каруца някой фермер или колар във фургона си. Така доближиха Кастърбридж. Елизабет-Джейн установи с тревога, че здравето започва да изневерява на Сузан, а в думите й непрестанно звучаха отчайващите нотки, че ако не е дъщеря й, тя на драго сърце ще се прости с живота, превърнал се в непосилно бреме.

Към средата на септември, в петък, когато вече бе започнало да се здрачава, наближиха върха на един хълм, който отстоеше на около миля от целта им. Тук пътят минаваше между високи насипи, оградени с живи плетове; майката и дъщерята изкачиха зеления склон и седнаха на тревата. От тази височина се виждаше градът и неговите околности.

— Ех, че старомодно кътче! — каза Елизабет-Джейн, обръщайки се към мълчаливата си майка, заета в момента с мисли съвсем далечни от топографията на местността. — Къщите наблъскани една в друга и всичко оградено от стена дървета в квадрат, сякаш е градина по края с чемшири…

Тази квадратност беше всъщност най-характерната черта на старинния градец Кастърбридж; в онези времена, макар и не толкова отдавнашни, той ни най-малко не бе засегнат от новите вкусове. Беше плътно изпълнен като кутия с домино. Нямаше никакви предградия в истинския смисъл на думата. Геометрично права линия отделяше града от полето.

На птиците, зареяли се във висините, Кастърбридж навярно изглеждаше в тази прекрасна вечер като мозайка от кафяви и сини камъчета в меки тонове и сивкави кристали, поместени в квадратна, наситенозелена рамка. За човешкия поглед обаче той беше неясна маса отвъд гъстата ограда на липите и кестените, израсла сред ширналия се на много мили заоблен хълм и равните поля. Лека-полека окото започваше да различава сред тази маса кули, фронтони, комини и прозорци; стъклата на горните етажи мътно проблясваха, като кървясали очи, които отразяват бакърения огън на залеза, лумнал иззад подпаления облак на западния небосклон.

От средата на всяка страна в този квадрат, ограден с дървета, започваха алеи, които продължаваха на цяла миля в източна, западна и южна посока към необятния простор от ниви и долчинки. По една от тези алеи се готвеха да продължат пътя си и Сузан, и Елизабет. Но преди да станат и потеглят покрай живия плет минаха увлечени в спор двама мъже.