Томас Харди - Кметът на Кастърбридж (Животът и смъртта на един волеви човек)

— Наистина — каза Елизабет, когато мъжете се отдалечиха, — тези двамата споменаха името Хенчард… името на нашия роднина.

— И на мене така ми се стори — отвърна мисис Нюсън.

— Значи, той е все още тук.

— Да.

— Ще изтичам след тях да ги разпитам за него.

— Не, не, не! За нищо на света. Кой го знае, може сега да е в поправителен дом или да е в затвора, окован.

— Боже мой, какви ти идват на ума, майко!

— Просто ми хрумна и го рекох! Трябва по-предпазливо да разпитаме за него.

Като си починаха добре, те тръгнаха по здрач надолу. Гъстите дървета по алеята хвърляха тъма като в тунел, въпреки че от двете й страни, в полето, още мъждееше дневната светлина; те крачеха сред полунощен мрак, ограден от две по-светли ивици. Сега градът, с чиито обитатели им предстоеше да се запознаят, започна живо да интересува майката на Елизабет. Като наближиха, те видяха, че редицата от възлести дървета, които ограждаха Кастърбридж, е също алея, прокарана по нисък тревясал насип или стръмен склон, пред който се мержелееше ров. Покрай алеята и насипа имаше почти непрекъсната стена, а отвъд нея бяха струпани къщите.

Двете жени естествено не знаеха, че тази стена и насипът бяха служили някога за укрепление, а сега се бяха превърнали в място за разходки.

Зад опасалите града дървета заблещукаха фенери; те създаваха впечатлението за голям уют и придаваха на неосветените поля странно уединен и пустинен облик въпреки близостта им до живота. Контрастът между града и полето се подсилваше и от звуците, които заглушаваха сега всичко останало — музиката на духов оркестър. Пътничките завиха по Главната улица, където се редяха дървени къщи с надвиснали горни етажи; малките им ромбични прозорци бяха засенени от памучни перденца, нанизани на шнур, а под дебелите корабни греди се люшкаха на лекия ветрец отколешни паяжини. Имаше и къщи с паянтов скелет, запълнен с тухлена зидария, които дължаха устойчивостта си на това, че се крепяха на съседните сгради. Покривите бяха с шиферни плочи, тук-там закърпени с керемиди или от керемиди, закърпени с плочи. По-рядко се срещаха сламените покриви 11 11 Повечето от тези стари къщи след време бяха съборени (1912 г.). — Б.а. .

Градът съществуваше благодарение на труда на земеделците и скотовъдците — това личеше по нещата, изложени по витрините на магазините. Търговецът на железария предлагаше коси, сърпове, ножици за стригане на овце, градинарски ножове, белове, търнокопи и мотики; бъчварят — кошери, качета за масло, буталки за масло, столчета и ведра за доене, гребла, бакъли и кошници за засяване на семена; сарачът — щранги за каруци и амуниция за оран; майсторът на колела и механикът — двуколки, градински колички и принадлежности за мелене; аптекарят — всякакви мазила за конете; ръкавичарят и кожарят — ръкавици за градинска работа, наколенници за редачите на сламени покриви, навуща за орачи, налъми и обувки с дървени ходила.

Майката и дъщерята приближиха посивялата от времето черква с масивна квадратна камбанария, която се издигаше в притъмнялото небе; в долната й част, осветена от най-близките фенери, времето и природните стихии бяха изронили цялата мазилка, крепяща камъните, и в зейналите дупки чак до бойниците над последния корниз стърчаха снопчета тлъстига и трева. Часовникът на кулата удари осем и тутакси след него отекнаха настойчивите, резки звуци на камбаната. В Кастърбридж все още имаше вечерен звън 12 12 Камбанен звън, с който в миналото се известявало на гражданите да гасят огъня и да си лягат. Този обичай се запазил из някои кътчета на Англия до края на миналия век. — Б.пр. и жителите го използуваха като сигнал за затваряне на магазините. Едва се понесе плътният камбанен ек и веднага захлопаха кепенците по цялата Главна улица. След няколко минути търговският живот на Кастърбридж приключи за този ден.

Постепенно удариха осем и всички останали часовници: мрачно отзвуча часовникът, който украсяваше затвора; удари и другият, който бе поставен на фронтона на старопиталището, като изхърка тежко преди това и хъркането му се чу по-ясно от самия звън; часовниците във високите лакирани кутии, наредени в магазинчето, също се присъединиха към звъна в минутата, когато се затваряха пред тях кепенците — като артисти, крито произнасят последните си реплики, преди да се е спуснала завесата; след тях на пресекулки изпълни „Химнът на сицилианските моряци“ музикалният часовник 13 13 Такива черковни часовници с музика отдавна вече не звучат по родните места. — Б.а. — с една реч, по-припрените измервачи на времето бяха вече значително напреднали към следващия час, докато представителите на старата школа тепърва благополучно завършваха своето дело.