Томас Харди - Кметът на Кастърбридж (Животът и смъртта на един волеви човек)

Детето забъбри нещо и жената няколко пъти повтори на мъжа си:

— Майкъл, какво ще правим с жилището? Ако се забавим тук, може и да не намерим подслон.

Но той сякаш не чуваше тихия й шепот, напомнящ чуруликане на птичка. Обърна се към компанията и заговори високо. Като запалиха свещите, момиченцето бавно обърна към тях замислените си черни очички, ала клепачите му веднага се затвориха, после се отвориха отново, пак се затвориха и детето заспа.

След първата паница мъжът премина в безгрижно състояние на духа; след втората се развесели; след третата здравата се разбъбри; след четвъртата в поведението му проличаха онези качества, които се подчертаваха от формата на лицето, присвиваните от време на време устни и лудешките пламъчета в тъмните очи — той стана свадлив, дори предизвикателен.

Разговорът се водеше на висок глас, както често се случва в подобни моменти. Гибелта на добрите мъже по вина на лошите жени, крахът на смелите планове и надежди на много способни млади хора и угасването на тяхната енергия поради ранен и неразумно сключен брак — такава беше темата.

— И аз така се наредих — изрече земеделецът замислено и с горчивина, равносилна едва ли не на злоба. — Ожених се на осемнайсет години, като последен глупак, и ето последствията. — Посочи с ръка себе си и своето семейство, като че канеше всички да се полюбуват на жалката картина.

Младата жена, съпругата му, очевидно свикнала с подобни излияния, се правеше, че не го чува, и от време на време прошепваше по нещо нежно на рожбата си, която ту заспиваше, ту отново се събуждаше — беше още толкова мъничка, че майката се решаваше само за минутка да я остави до себе си на пейката, когато съвсем й отмалееха ръцете. Мъжът продължаваше:

— Имам всичко на всичко петнайсет шилинга, а пък си разбирам добре от работата. Обзалагам се, че в Англия няма да се намери нито един човек, който да ме бие в прибирането на фуража, и да можех да се отърва от тегобата си, цената ми веднага ще скочи на хиляда лири! Но тези неща ги научаваш твърде късно!

Отвън прозвуча гласът на един аукционист 6 6 Официално лице, което провежда публичен търг. — Б.пр. , който продаваше стари коне на панаирната площадка:

— А ето и последния… Кой ще вземе последния, почти на безценица? За четирийсет шилинга. Породиста, многообещаваща кобилка, на пет години и мъничко отгоре; изобщо екстра конче, само дето хълбоците й са малко хлътнали и лявото око избито — ритнала я друга кобилка, сестра й, както си вървели по пътя.

— Ей богу, не разбирам защо един женен човек, щом жена му вече му е опротивяла, да не може да я натири, както циганите пропъждат старите си коне — продължаваше мъжът в палатката. — Или пък да я обяви за продан и да я продаде на търг на този, който има нужда от такава стока? А? Хей, аз бих продал веднага моята, стига някой да поиска да я купи!

— Ще се намерят купувачи! — отекна гласът на едного от присъствуващите, вперил очи в жената, която съвсем не бе лишена от природни красоти.

— И аз тъй мисля! — додаде един господин, който пушеше лула; палтото му беше така излъскано на яката, лактите, по шевовете и на плещите, че приличаше не на дреха, а на стара мебел след дълга употреба. Ако се съдеше по външността му, той навярно някога е служил като коняр или кочияш в някое от близките имения. — Мога да кажа, че съм израсъл в най-добра среда — прибави той; — та друг ли ще знае по-добре от мене какво е истинското култивиране? Затова ви казвам, че и тази жена си има такава култивация; в кръвта й се таи, както у всяка жена тук, на панаира, и рано или късно ще се прояви… само че трябва да се помогне малко на тая нейна култивация, за да се прояви. — Като изрече това, той преметна крак върху крак и пак се зае с лулата си, забил втренчено поглед в някаква точка в пространството.

Щом чу тази неочаквана похвала за жена си, опияненият млад съпруг широко отвори очи, сякаш се усъмни благоразумно ли е от негова страна да се отнася така с притежателката на подобни качества. Но бързо възвърна първоначалното си убеждение и грубо рече:

— Добре тогава, възползувайте се от удобния случай; готов съм да чуя колко ще предложите за това прелестно създание.

Жената се обърна към мъжа си и прошепна:

— Майкъл, ти и друг път си бъбрил пред хората такива глупости. Шегата си е шега, но гледай да не прекалиш.

— Знам какво говоря. Казвам го съвсем сериозно. Едно ми трябва: купувач.

В този миг през цепнатина в покрива на палатката нахлу една лястовица, закъсняла със заминаването си; бързо закръжи над главите на присъствуващите и неволно прикова погледите към себе си. Всички следяха птицата, докато тя отлетя, затова не отговориха веднага на предложението на земеделеца и разговорът се прекъсна.