Томас Харди - Кметът на Кастърбридж (Животът и смъртта на един волеви човек)

— О! Панаир. Само че тая шумотевица и щуране насам-нататък е празна работа: измъкват паричките на дечурлигата и на глупците, а свестните неща вече привършиха. Цял ден се трепах тук наблизо, но на панаира хич не съм стъпвал. Не е за мене тая работа.

Земеделецът и жена му продължиха пътя си и скоро се озоваха на панаирната площадка с места, оградени за животните, изложени за продан; стотици коне и овце бяха продадени до обед и почти всички вече бяха отведени от новите си стопани. По това време, както каза градинарят, „свестните“ неща бяха вече привършили — оставаше само да се продадат на търг няколко не дотам годни животни, които иначе не можеха да бъдат пласирани, защото по-солидните търговци, дошли тук рано и рано си тръгнали, категорично се бяха отказали от тях. Но тълпата в момента бе дори по-голяма, отколкото през сутрешните часове: сега се бяха стекли по-лекомислените — свободни от работа занаятчии, двама-трима войници, дошли в отпуск, селските бакали и всякакви такива хора. Интересуваха ги паноптикумът, лавките с играчки, восъчните фигури, страховитите чудовища, безкористните лечители, странствуващи от панаир на панаир за доброто на човечеството, професионалните мошеници, продавачите на изящни дреболийки и лакомства, гадателите на Бъдещето.

Тези неща не мамеха нашите пешеходци и те почнаха да се озъртат, да търсят сред гората от палатки, осеяли площадката, онази, в която ще могат да се подкрепят. В охреното сияние на гаснещите слънчеви лъчи две от най-близките палатки им се сториха еднакво съблазнителни. Едната беше от нов брезент в млечен цвят, с червени знаменца отгоре; надписът гласеше: „Екстра бира, домашно производство, тъмна и светла, и ябълково вино“. Другата палатка не беше толкова нова; зад нея стърчеше къс железен кюнец, а отпред се мъдреше надписът: „Вкусна пшеничена каша“. Мъжът претегли наум двата надписа и изпита желание да влезе в първата палатка.

— Не, не там — обади се жената. — Аз обичам пшеничена каша, Елизабет-Джейн също. Ще ти хареса и на тебе. Добре засища, а денят бе дълъг и изморителен.

— Никога не съм я вкусвал — каза мъжът.

Но той даде право на доводите на жена си и влязоха в палатката, където продаваха пшеничена каша.

Там завариха голяма компания, настанила се на дългите тесни маси, проснати покрай стените. В дъното имаше печка, която гореше с дървени въглища, а на нея бе поставен трикрак котел, с така охлузен ръб, че се виждаше отдолу камбанната мед, от която бе направен. До котела стърчеше жена на около петдесет години, прилична на вещица, запасала бяла престилка, която й придаваше по-внушителен вид — бе така широка, че загръщаше едва ли не целия й кръст. Жената бавно бъркаше кашата в котела, за да не загори. В палатката отекваше глухият, стържещ звук на голямата лъжица. Ястието съдържаше пшеничени зърна, брашно, мляко, стафиди, касис и какво ли не още. Съдовете с тези продукти се намираха току до нея, на застлана с бяла покривка маса.

Младият мъж и младата жена си поръчаха по една паница топла, изпускаща пара каша и седнаха, за да я изядат спокойно. За сега всичко вървеше добре: пшеничената каша, както твърдеше жената, беше хранителна и по-подходящо ястие не можеше да се намери в пределите на четирите морета 5 5 Тоест във Великобритания. — Б.пр. , макар че, право да си кажем, този, който не е свикнал с него отпърво едва ли би харесал набъбналите пшеничени зърна, големи колкото лимонови семки, плаващи на повърхността.

В тази палатка обаче ставаше нещо, което не биеше веднага на очи, но мъжът, подстроен от инстинкта на порочната си натура, веднага го надуши. Като се порови в кашата си, той започна с крайчеца на окото да следи движенията на вещицата и отгатна какво върши тя. Смигна й, получи нейното съгласие с кимване й подаде паницата си; тогава тя измъкна изпод масата някаква бутилка, скришом отмери известно количество и го изля в кашата му. Това бе ром. Мъжът също скришом й даде парите.

Варивото, подправено със силния алкохол, му допадна много повече, отколкото в първоначалния си вид. Жена му с тревога наблюдаваше това, но той почна да я увещава да стори същото и след кратко колебание тя се съгласи, само че на по-малка доза.

Мъжът дояде кашата си и поиска втора порция, този път с повече ром. Много скоро питието започна да се отразява на поведението му и жената тъжно си помисли, че макар да бе успяла да преведе благополучно кораба си покрай скалите на другата палатка, където официално се сервираха спиртни напитки, сега се бе озовала в дълбок водовъртеж, а тук вилнееха онези, които продават алкохола скришом.