Иво Андрич - Ex Ponto (Лирична проза)

И тебе, скромен и непознат студент по химия, който седиш на тясната масичка между двата прозореца край малката лампа, гледаш през отворения прозорец парка и планините и слушаш как на покрива на лабораторията гукат гълъби. Твоите будни очи спокойно и съзнателно гледат утрото. Бодърствал си цели нощи в работа, в отрицание си прекарвал дните, а тая сутрин си победител. Задачата е решена теоретически и практически. Тук е развитата формула, тук е разтворът с всички реакции и ти весело и свободно чакаш стария професор; главата ти почива върху дясната ръка и в дъното на душата бъдещето ти се усмихва.

И всички, всички вас, които се трудите, изтривате потта и упорствате, и ядете свой хляб, всички вас, непознати, които гордо минавате през света и честно и смело носите в ръце своя живот.

Висока синеока госпожо от Марибор, ако тази сутрин — потънал в радостта на цъфналите овошки — си спомням за вас, вярвайте, то е без горчилката на неизпълнено отмъщение; аз за щастие забравих, а и нямам какво да прощавам, защото и тогава съжалявах еднакво и себе си, и вас.

Да, във вашия град, непозната синеока госпожо, узнах какво значи да вървиш блед, уморен и смазан по влажните улици, докато на осветените балкони танцуват безчувствени мъже и сурови жени. От вас разбрах какво изпитва окованият, безпомощен роб, когато плюят в лицето му.

Това беше отдавна и аз за щастие преодолях всичко. Но неволята е навред; може би някакво нещастие е сполетяло и вашата къща с балкона; жал ми е за вас тая сутрин, като си помисля, че понякога във вашата болка може би и нашите бледи, изпълнени с укор лица смущават неспокойния ви сън.

Късно в нощта (след дългия ден, в който бях с много хора и чух много неща) седя и мисля. Жал ми е да се разделя с мислите си и никак не ми се спи. В нощта и тишината излизам леко от себе си, загледан в случките и тяхната обратна страна.

Самият факт, че живея, ми дарява спокойна радост.

Изпитвам голяма любов към хората, към техните дела, към щастието и нещастието, греха и страстта и цялата болка, която те носят, към борбите и залитанията, заблудите и страданията, и жертвите, към всичко човешко на тази планета.

Изпитвам мигновено, ала неописуемо щастие, че и аз пия капка от непресъхващия извор на човешката радост, че за миг и аз понасям частица от големия кръст, който човечеството носи.

И всичко, което погледна, е песен, и всичко, до което се докосна, е болка.

Много си самотен и дълго мълчиш, сине мой, буренясал си в мечти, изморен си от броденето на духа. Видът ти е унил, лицето ти — бледо, ресниците ти са дълбоко спуснати и гласът ти наподобява скърцане на килийна врата. Излез в летния ден, сине мой!

— Какво видя в летния ден, сине мой? Видях, че земята е силна и небето вечно, а човекът — слаб и кратковечен.

— Какво видя, сине мой, в летния ден? Видях, че любовта е краткотрайна, а гладът вечен.

— Какво видя в летния ден, сине мой? Видях, че животът е трудно нещо, състои се от неправилно редуване на греха и нещастието и да живееш, значи да редиш измама върху измама.

Ще заспиш ли, сине мой? Не, отче, отивам да живея!

© 1918 Иво Андрич

© Сийка Рачева, превод от сръбски

© Иван Коларов, превод от сръбски

Ivo Andrić

Ex Ponto, 1918

OCR и редакция: Гларус

Източник: http://bezmonitor.com

Иво Андрич Ex Ponto

Лирична проза

Превели от сръбски Сийка Рачева и Иван Коларов

Оформление Петър Тончев

Редактор Лилия Рачева

Технически редактор Георги Кожухаров

Коректор Мая Халачева

Компютърен набор MagHack

Сръбска. Първо издание. Издателство „Златоструй“, София, ул. „Незабравка“, бл. 315

Отпечатано в ДФ „Полиграфически комбинат“ ISВN 954-8158-04-3

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/2030]

Последна редакция: 2006-08-05 19:50:54

група звезди в съзвездието Бик. Б. пр.

Фра, фратер — католически монах. Б. пр.

Болница (нем.). Б. пр.