Иво Андрич - Травнишка хроника (Консулски времена)

Здесь есть возможность читать онлайн «Иво Андрич - Травнишка хроника (Консулски времена)» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1975, Издательство: Народна култура, Жанр: Историческая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Травнишка хроника (Консулски времена): краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Травнишка хроника (Консулски времена)»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Въпреки че е наречан "хроника", романът "Травнишка хроника", с подзаглавие "Консулските времена", е много повече модерна романово-психологическа творба. И този Андричев роман е повече роман на "мястото", отколкото роман на "времето"- Той дори представя победата на "мястото" над историческото време, победа на босненската ориенталска аисторичност над европейския историзъм, победа на ориенталската застиналост в безвремието над европейския исторически прогресизъм.

Травнишка хроника (Консулски времена) — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Травнишка хроника (Консулски времена)», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Иво Андрич

Травнишка хроника

(Консулски времена)

Пролог

На края на травнишката чаршия, под студения и пенлив извор Шумеч, открай време съществува малкото Лутвово кафене. За този Лутво, първия стопанин на кафенето, не си спомнят дори най-старите люде; навярно той почива вече поне стотина години в някое от пръснатите травнишки гробища, но всички отиват на кафе при Лутво и името му се помни и споменава там, където са забравени имената на толкова султани, везири и бейове. В градината на кафенето, в подножието на хълма, под самата скала, има уединено, прохладно и малко височко място, където расте стара липа. Около нея и между камъните и храстите са наредени ниски пейки с неправилна форма, на които човек сяда с истинско удоволствие и тежко се разделя с тях. Изтъркани и изкривени от времето и от дългата употреба, те са сраснали и са се слели напълно с шубраците, земята и камънака наоколо.

През летните месеци, т.е. от началото на май, та до края на октомври, по стара традиция след обед около икиндия на това място се събират травнишките бейове и по-първите люде на града, които имат достъп до тяхната среда. В тези часове от деня никой друг от гражданите не се осмелява да седне и пие кафе на това възвишение. Това място се нарича Софа. Поколения наред тази дума има в народния говор на Травник 1 1 Травник — град в Босна. Б.р. свое утвърдено обществено и политическо значение, защото, каквото се каже и говори, каквото решение се взема на Софата, все едно, че е решено между аяните 2 2 Турските думи са обяснени на края на книгата. — Б. пр. , в Дивана при везира.

И днес тук са насядали десетина бейове, макар че денят е облачен и подухва вятър, който по това време на годината докарва дъжд. Последният петък е от месец октомври на 1806 година. Бейовете седят по местата си и тихо разговарят; повечето от тях следят замислено играта на слънцето и облаците и от време на време сърдито покашлюват.

Става дума за една голяма новина.

Един от тях, някой си Сюлейман бей Айваз, който тези дни е бил по работа в Ливно, разговарял там с някой си от Сплит, сериозен човек, както казва, и от него чул новината, която сега разказва на бейовете. Но людете не го разбират, разпитват го за подробности и го карат да повтори казаното. Сюлейман бей обяснява:

— Ами такива работи: човекът направо ме попита: „Готвите ли се в Травник за гости?“ — „Няма такова нещо — отвръщам аз, — не ни е до гости.“ — „Е, дали на вас ви е до гости, или не, не е важно. Трябва да се готвите — отсича той, — защото ще ви дойде френски консул. Поискал Бонапарт от Портата в Стамбул да му разреши да изпрати свой консул, да открие консулство в Травник и там да живее. И вече му разрешили. Можете още тази зима да очаквате консул.“ — „Стотици години живеем без консули, та и занапред можем да караме така — казвам аз на шега, — а и какво ще прави консул в Травник?“ Но той едно си знае: „Било, каквото било — казва, — сега ще трябва да заживеете с консул. Такива времена дойдоха. А консулът ще си намери работа: ще седне до везира да нарежда и разпорежда, да гледа какво правят бейовете и агите и какво — раята и всичко да съобщава на Бонапарт.“ — „То па нито е било, нито ще го бъде — отрязвам аз гяурина, — никога никой не е заничал в нашите работи, та няма да може и този.“ — „Е, ваша си работа — отвръща той, — но консула ще трябва да приемете, защото, каквото Бонапарт е поискал, никой досега нищо не му е отказвал, та и султанът в Стамбул няма да му откаже. А щом Австрия разбере, че сте приели френски консул, ще поиска да приемете и австрийски, а след нея ще се обади и Русия…“ — „Е, комшу, ти далече я откара“ — прекъсвам го аз, а той само се подсмива, гадът му католически, и се хваща за мустака: „Този мустак да ми отрежеш, ако не стане така, както ти казвам, или нещо такова.“ Ето, това чух, добри люде, и никак не ми излиза от главата — завършва Айваз приказката си.

Днес, когато френските войски са вече една година в Далмация, а Сърбия не престава да се бунтува, такава неясна новина е достатъчна да обезпокои и смути и без това загрижените бейове. Безпокоят се и се тревожат бейовете, макар че това не проличава от лицата им и от спокойните кълба дим, които изпускат. Бавно и колебливо се изказват един подир друг и гадаят какво може да означава всичко това, колко лъжа и колко истина има в тия приказки, какво трябва да се направи, за да се разбере какво става, та да се попречи още отсега.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Травнишка хроника (Консулски времена)»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Травнишка хроника (Консулски времена)» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Травнишка хроника (Консулски времена)»

Обсуждение, отзывы о книге «Травнишка хроника (Консулски времена)» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x