Иво Андрич - Травнишка хроника (Консулски времена)

Откакто турците се бяха оттеглили от Маджарско, отношенията между тях и християните ставаха все по-напрегнати и по-сложни, животът изобщо се влошаваше. Войскарите на великото царство, агите и спахиите, които бяха принудени да напуснат богатите владения в плодородните маджарски равнини и да се завърнат в тясната си и бедна страна, бяха озлобени и сърдити на всичко християнско; освен това те увеличаваха броя на гърлата, които трябваше да се изхранват, а броят на ръцете за работа си оставаше същият. От друга страна, всичките тези войни от XVIII век, които изгонваха турците от съседните християнски земи и ги връщаха в Босна, събуждаха у раята смели надежди и разкриваха неподозирани дотогава хоризонти, а това не можеше да няма отражение и върху отношението на раята към „царствуващите господари — турците“. И двете страни, ако в този период на борбата изобщо можеше да се говори за две страни, се бореха, всяка по свой начин и със средства, които отговаряха на условията и на времето. Турците се бореха с натиск и сила, а християните — с търпение, с хитрост, със заговори или с готовност за заговори; турците — за да защитят своето право и начин на живот, а християните — за да придобият същото това право. Раята чувствуваше, че турците все повече й тежат, а турците с огорчение виждаха, че раята е надигнала глава и вече не е това, което беше някога. От сблъскването на толкова противоположни интереси, убеждения, стремежи и надежди се образуваше едно конвулсивно кълбо, което все повече се заплиташе и се затягаше поради продължителните войни на Турция с Венеция, Австрия и Русия. От ден на ден в Босна ставаше по-тягостно и по-мрачно, конфликтите биваха по-чести, животът по-труден, все по-безреден и пълен с неизвестност.

А началото на XIX век донесе въстанието в Сърбия, като поличба за нови времена и нови начини на борба. Кълбото в Босна се стегна и заплете още повече.

С течение на времето бунтът в Сърбия създаваше все повече грижи и несгоди, щети, разходи и загуби на цялата турска Босна, та и на Травник, но повече на везира, на властите и останалите босненски градове, отколкото на самите травнишки турци, за които нито една война не беше достатъчно голяма и значителна, за да участвуват в нея с имането си или лично. За Карагеоргиевата буна травничани говореха с престорено пренебрежение, но както винаги намираха по някоя подигравателна приказка и за войските, които везирът изпращаше против Сърбия и които нерешителните и скарани помежду си аяни бавно и в безредие довеждаха в околността на Травник.

Виж, Наполеоновите войни из Европа бяха достоен предмет за разговорите на травничани. Най-напред говореха за тях като за далечни събития, които тълкуваха и преразказваха, но които нямаха и не можеха да имат някаква връзка с техния истински живот. Но идването на френските войски в Далмация доближи неочаквано този Бонапарт от приказките до Босна и Травник.

По същото време в Травник пристигна новият везир Хюсрев Мехмед паша, който носеше със себе си една почит към Наполеон и интерес за всичко френско, и то, според травничани, в много по-голяма степен, отколкото подобава на един османлия и царски сановник.

Всичко това безпокоеше и дразнеше травнишките турци и те започнаха да говорят и за Наполеон, и за подвизите му с кратки и пренебрежителни изречения или само с надменно и презрително кривене на уста. Но всичко това не можеше надеждно да ги отдели и защити от този Бонапарт и от събитията, които се разпространяваха от него по Европа с чудна бързина, като кръг вълни от своя център, и като пожар или зараза достигаха както оногова, който бяга, така и оногова, който седи неподвижен. Този невидим и непознат за тях завоевател хвърли и в Травник, както и в толкова други градове в света, семето на безпокойство, движение и възбуда. Из травнишката котловина ще се чува години наред твърдото и звучно име на Бонапарт и травничани, щат не щат, често ще предъвкват чворестите му и ръбести срички; то ще бръмчи дълго в ушите им и ще потрепва пред очите им. Защото настъпваха консулските времена.

Всички травничани без разлика обичаха да се представят равнодушни и да изглеждат безчувствени, но слуховете, че щял да пристигне консул, ту френски, ту австрийски, ту руски, ту и тримата заедно, предизвикваха у тях надежди или загриженост, събуждаха желания и очаквания и всичко това не можеше напълно да се скрие, а раздвижваше духовете и внасяше оживление в разговорите.