Иво Андрич - Травнишка хроника (Консулски времена)

Над стаята на консула се чуваше непрекъснат шум, тичането и викането на многочислената Барухова челяд и острият глас на майка им, която напразно се мъчеше да ги укроти със закани и клетви. От града достигаха гърмежи на оръдия и пукот на детски пушки, циганска свирка дразнеше ушите. Два тъпана биеха еднообразно, а на мрачния им фон се обаждаше зурла и извиваше непознати мелодии с неочаквани вариации и прекъсвания. Това бяха ония редки дни през годината, когато Травник излизаше от своята тишина.

Тъй като не бе прието консулът да излиза, преди да е направил официално посещение на везира, Давил прекара тези три дни от байрама в голямата си стая със същата рекичка и замръзналата градина пред очи, но затова пък ушите му бяха пълни с необичайните звуци от къщата и града. От блажните и изобилни еврейски гозби, смесица от испанска и ориенталска кухня, се разнасяше тежка миризма на зехтин, горена захар, лук и силни подправки.

Давил прекарваше времето си в разговор със своя сънародник Пуквил, в издаване нареждания и получаване сведения за церемониала при първото посещение, което трябваше да стане в петък, веднага след третия ден на байрама. От конака получи в дар две големи свещи и по ока бадеми и сухо грозде.

Връзката между конака и новия консул беше лекарят и драгоман на везира Cesar d’ Avenat, когото и османлиите, и нашите хора наричаха Давна. Това бе името, което той носеше през цялата втора половина на живота си. Потеклото му беше от Пиемонт, роден бе в Савоя, но бе натурализиран французин. Още като младеж го изпратили в медицинското училище в Монпелие. Тогава още се казвал Cesare Davenato. Там взел сегашното си име и се обявил за французин. Оттам по необяснен и необясним начин попаднал в Цариград, където като хирург и лекарски помощник постъпил на служба при великия капудан паша Кючук-Хюсеин. От капудан паша го взел Мехмед паша, когато заминал като везир за Египет, а оттам го довел със себе си в Травник, като лекар, драгоман и човек, годен за всяка работа и полезен при всички обстоятелства.

Давна беше висок и едър човек, с дълги крака, мургав цвят на кожата и черна коса, напудрена и умело вчесана на перчем. По широкото му избръснато лице тук-там личеха дълбоки следи от едра шарка, имаше големи чувствени устни и огнени очи. Облечен бе изискано и по старата френска мода.

Той влагаше искрено добро желание в работата си и се стараеше да бъде наистина полезен на своя знатен сънародник.

Всичко това за Давил бе ново и странно и запълваше времето му, но не можеше да запълни и мислите му, които, особено през дългите нощни часове, прелитаха бързо, светкавично и произволно от настоящето към миналото или пък търсеха да съзрат контурите на бъдещето.

Нощите бяха тежки и изглеждаха безкрайни.

Давил трудно свикваше с ниското легло на пода, от което му се виеше свят, и с дъха на вълната от дебелите и скоро изтупани дюшеци. Често се будеше, защото от време на време го обливаше огън от задуха поради дебелите вълнени дюшеци и завивки и от лютевината на източните ястия, които тежко се преглъщат, а още по-тежко смилат и абсорбират. Ставаше и в тъмното пиеше леденостудена вода, която прерязваше хранопровода му и болезнено разхлаждаше стомаха му.

Денем, докато разговаряше с Пуквил или Давна, той беше енергичен и спокоен човек, с определено име, звание и ранг, с ясна цел и видими задачи, заради които бе дошъл в тази затънтена турска провинция, както би отишъл навсякъде другаде по света. Но нощем той беше и това, което бе, и всичко онова, което някога е бил или е трябвало да бъде. И мъжът, който лежеше в мрака на дългите февруарски нощи, за него лично беше чужд, странен и на моменти съвсем непознат.

А и когато в ранни зори го събуждаше байрамската свирка на тъпаните и зурлите или тичането на децата на етажа над него, беше му необходимо доста време, за да се разсъни и опомни къде се намира. Дълго се колебаеше дали това е действителност или сън, защото сънищата му бяха свързани повече с действителността на досегашния му живот, а сегашната действителност му приличаше повече на някакъв сън, в който човек неочаквано е хвърлен в чудна далечна страна и поставен в необикновено положение.

Така и самото събуждане за него беше повече продължение на сънищата, от които бавно и с усилия той преминаваше към необикновената действителност на консулската си дейност в далечния турски град Травник.

И сред смесицата от тези нови и необикновени впечатления непреодолимо изникваха спомени, които се преплитаха със задачите и грижите на настоящето. Отделни случки от живота му преминаваха бързо и разхвърляно и се появяваха в нова светлина и в необикновени размери.